О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 2922 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 221 от 01.02.2013г. по т.д. № 2540/2012г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение № 89 / 30.03.2012г. по т.д. № 673/ 2011г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта за уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма] сумите 29 6899, 64 лева – главница по незаплатени фактури за потребена ел. енергия, издадени през периода от 28.10.09г. до 28.02.2011г., и 2 344,90 лева – законна лихва за забава, считано от 11.02.2011г. до 09.05.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2011г. до окончателното плащане, ведно с присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалното му допускане, се иска потвърждаване на атакувания акт. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лева юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство ответникът по исковете – настоящ касатор, е оспорил вземането за главницата само по размер – единствено по отношение остойностяването на потребената ел. енергия, но не и количеството на доставената такава. Въз основа констатациите на съдебно – счетоводната експертиза, че във фактурите за окончателните плащания са приспаднати направените междинни плащания, и въз основа на счетоводните записвания при страните, решаващият състав е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на повторение на периоди и количества на фактурираната ел. енергия, съответно за погасяване на част от вземанията по фактурите чрез плащане.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че по делото безспорно се доказва, че отчетените периоди и начислени суми за потребена ел. енергия във фактурите се дублират, като е налице и частично плащане на претендираните суми. Според жалбоподателя, въззивният съд не е констатирал допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неоткриване на производство по чл.193 ГПК във връзка с направеното от него оспорване на представените от ищеца фактури. Налице е и позоваване на неправилно разпределение на доказателствената тежест, като се поддържа, че ответникът по иска не носи тежестта на доказване на отрицателни факти – че не е потребил количеството енергия, като именно ищецът е следвало да докаже доставянето на фактурираното количество ел. енергия. Според касатора, въззивното решение неправилно е основано на оспорените от него фактури, и на издадената въз основа на тях заповед за изпълнение. Твърди се, че по делото липсват и доказателства, че Общите условия за продажба на ел. енергия са публикувани най – малко в един централен и един местен всекидневник, съобразно разпоредбата на чл.98а, ал.3 ЗЕ. Въз основа на изложеното се иска допускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу него искове по чл.422 ГПК. В изложението се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи, както и твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Същите обаче не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като са относими за правилността на акта. Те могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, поради което позоваването на тях, не обосновава допускането на касационния контрол.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК и чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 800 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 01.02.2013г. по т.д. № 2540/2012г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 800 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.