О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 08.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 77 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1509 от 16.07.2014г. по т.д. № 4680/2013г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение от 03.06.2013г. по т.д. № 5652/2012г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав, е отхвърлен предявените от касатора срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 48 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за търговско представителство от 13.08.2007г. и анекс към него за периода от януари 2011г. до януари 2012г. вкл., както и за сумата 3881,04 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението по договора за търговско представителство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и уважаване на иска.
Ответникът по жалбата не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че самото съдържание на клаузите на процесния договор и анекса към него са индиция за привидност на сделките, прикриващи нищожни договори за изработка с подизпълнители, заобикалящи ЗОП. Основните задължения и отговорности на търговския представител са свързани с доизграждане на процесния обект, въвеждането му в експлоатация и изпълнение на СМР от самия търговски представител и тяхното актуване. Решаващият състав, въз основа на договора и признание на законния представител на ищеца извън рамките на настоящото дело, е приел, че страните са водени от намерение да заобиколят забраните на ЗОП чрез сключване на договори с подизпълнители с участието на търговски пълномощник, както и чрез подмяна на изпълнителите, определени по реда на ЗОП, от самия търговски представител, на когото се възлага и прякото изпълнение на СМР, неприсъщо на вида на сключения договор за търговско представителство. Предмет на договора за търговско представителство е оказването на съдействие при осъществяване на търговска дейност, като правомощията на търговския представител включват посредничество при извършването на сделки от свое име, но за сметка на търговеца. Процесният договор е сключен в предвидената от закона писмена форма и съдържа клауза за възнаграждение, но извършването на сделка от името на принципала е само придивно желание на страните, чиято сделка е насочена към заобикаляне на ЗОП и неговите ограничения за изменение на вече сключените договори за възлагане на обществени поръчки по предвидения ред. Ако условно се приеме, че процесният договор би се сключил и без упоменатите клаузи, изменени чрез анекса, които са нищожни, искът за възнаграждение е неоснователен, поради недоказано изпълнение, което е основание за плащане на възнаграждението. По делото не е представен отчет по чл.14 от договора за осъществено сътрудничество от търговския представител по ал.1 относно посредническа дейност за извършени или възнамерявани сделки, за сключени такива от името и за сметка на търговеца или от името на търговския представител за сметка на принципала, свързани с доизграждане на процесния строителен обект, не е представено извлечение от търговските книги за извършени в изпълнение на процесния договор сделки с участието на търговския представител, не са представени уведомления по чл.33 ТЗ до търговеца за извършени сделки, поради което е прието, че искът за заплащане на възнаграждение и акцесорното вземане за лихва са неоснователни.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по процесуалноправния въпрос относно зачитане на формирана сила на пресъдено нещо, и в противоречие на практиката на съдилищата / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ по свързания с него материалноправен въпрос относно действителността на процесния договор за търговско представителство.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси не са обуславящи за изхода на спора. Въззивният съд е приел за нищожни само определени клаузи от анекса към договора, поради заобикаляне на разпоредби на ЗОП, а не е извел недействителност на целия договор, като от представените влезли в сила съдебни решения за присъждане на възнаграждения по същия договор за предходни периоди не се установява възнаграждението по тях да е присъдено за дейности на търговския представител, за които е прието в атакуваното въззивно решение, че клаузите във връзка с тях са нищожни. Ето защо, въпросът за формирана сила на пресъдено нещо относно действителността на договора не е обуславящ за изхода на делото и не предпоставя допускане на касационния контрол.
Въпросът за действителността на процесния договор също не обуславя допускането на решението до касация, тъй като неоснователността на иска, освен от нищожност на отделни клаузи от договора, е самостоятелно изведена от недоказване на изпълнение от страна на ищеца по договора като основание за заплащане на възнаграждението, във връзка с което не е формулиран от касатора въпрос в изложението. Освен това, този въпрос не само е твърде общо зададен, но доколкото е насочен към преценка на действителността на конкретен договор /процесният/, е относим към правилността на решението и не представлява правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не обсъжда наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1509 от 16.07.2014г. по т.д. № 4680/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.