О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
[населено място], 23.05.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3797/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на отбраната – София срещу решение №248 от 15.05.2013г., постановено по в.гр.дело № 264/2013г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение. Искането е за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира правен въпрос при допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: при фикс – сделка, сключена между страните по специален ред и със специфичен предмет – за нуждите на отбраната и сигурността, доказването на такъв вид сделки с официални документи и последиците от нейното изпълнение. Допълнителния критерий се обосновава с липсата на съдебна практика по такъв казус.
Ответникът [фирма] [населено място] не представя писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
Съдът е сезиран от Министерството на отбраната с искове по чл.55, ал.1 пр. трето ЗЗД за сумата от 135 061. 30лв., представляваща стойността на доставени по договор № УД-03-105/11.10.2007г. два броя мишени за нуждите на отбраната и с иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 11 710 лв. мораторна лихва за времето от 31.03.2011г. до датата на предявяване на иска. Главният иск е уважен частично от Пловдивския окръжен съд за сумата от 107 011.30 лв., представляваща цената на два броя мишени „Ястреб-2МГ” с номера 070105 и 070108. Искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата от 11 710 лв. за времето от 31.03.2013г. до 3.02.2012г. Пловдивският апелативен съд е отхвърлил уважените обективно съединените искове като неоснователни и е потвърдил решението на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени двата иска за разликата от уважената до претендираната сума.
За да постанови обжалвания резултат, Пловдивският апелативен съд също е приел, че между страните е сключен договор за доставка на мишени и за услуга – осигуряване на тренировки с бойни стрелби, поради което е налице взаимна обвързаност на двете договорености. Два броя от доставените мишени не са били използвани, поради невъзможност на ответното дружество да осигури персонал за тренировка – провеждане на стрелби по мишените. За разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция приема, че тази обвързаност на двете задължения на изпълнителя по договора не е абсолютна. За да е налице основание за разваляне на договора от възложителя поради неизпълнение на част от него / осигуряване на услугата/ следва той да установи по безспорен начин наличието на абсолютна обвързаност между тях. Такава би била налице, ако се установи, че без услугата доставката на процесните мишени е безпредметна или безсмислена, т.е. за възложителя не е налице интерес от изпълнение на договора. От друга страна осигуряването на услугата да е свързано единствено и само от конкретния изпълнител, който единствено е сертифициран да осигури тази услуга. В тежест на ищеца е да установи, че няма друга фирма в страната, която да притежава такава радиоелектронна апаратура, с която да се извърши услугата. Представените докладни записки и съдържащите се в тях твърдения са били оспорени от ответника и същите няма стойността на експертно заключение, още повече, че са изготвени от служители на ищеца. Въззивният съд не приема дадената от ищеца характеристика на договора като „фикс” сделка, по съображения, че една част от договора / за доставки на мишените/ е изпълнен, не е изпълнен договора в частта „услуга” и да се направи извод, че възложителя няма интерес от изпълнението на договора, следва да установи, че изработените и доставени мишени не биха могли да се използват изобщо нито при договаряне с друг изпълнител производител на електронно оборудване. Възложителят М. О. не е определил подходящ срок за изпълнение, видно от представеното по делото предизвестие за разваляне на договора отправено до изпълнителя. Оборудването за изстрелване на мишените е вторично и при даване на подходящ срок, изпълнителят би могъл да го осигури на възложителя. Срокът на действие на договора е изтекъл на 31.12.2010г., а предизвестието за разваляне на договора е направено на 16.03.2011г., поради което не може да се развали договор, който вече е бил прекратен по право.
По основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Формулираният от касатора правен въпрос: при „фикс – сделка”, сключена между страните по специален ред и със специфичен предмет за нуждите на отбраната и сигурността, доказването на такъв вид сделки с официални документи и последиците от нейното изпълнение не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не оспорва факта на възникнали между страните облигационни отношения по договор за изработка и услуга. От съдържанието на сключения между страните договор обаче въззивният съд приема, че той няма характеристиката на „фикс” сделка. Представените по делото писмени доказателства доказват сключването на договора, но съдът приема, че те като частни свидетелствуващи документи удостоверяват изгодни за ищеца факти, но не са доказателства, че единствено ответникът може да изпълни услугата по договора, за да има основание възложителят да го развали поради неизпълнение. С оглед на решаващите правни изводи на съда, че ищецът не е установил правно основание за разваляне на договора и не е дал подходящ срок за изпълнение на основание чл.87, ал.1 ЗЗД., въпросът не е обусловил изхода на спора за отхвърляне на обективно съединените искове по чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД е чл.86 ЗЗД. На второ място съдът е изложил съображения, че не може да бъде развален договор, чието действие е било прекратено поради изтичане на срока за изпълнение. По този допълнителен аргумент за отхвърляне на иска за връщане на даденото, поради отпадане на основанието, касаторът не е изпълнил общото основание да формулира въпрос от значение за изхода на спора. Според прието в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС това е достатъчно обжалваното решение да не се допусне до касационно обжалване.
Независимо от горното, не е обоснована допълнителната предпоставка – материалноправният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, според критериите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. По предпоставките за разваляне на един двустранен договор и последиците от развалянето договора има установена съдебна практика.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на първо отделение на ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 15.05.2013г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: