Определение №277 от 21.4.2015 по търг. дело №2355/2355 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 21.04.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2355 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. В. срещу решение № 158/08.04.2014 г. на Врачански окръжен съд /ВрОС/, Гражданско отделение по в.гр.д. № 159/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пернишки районен съд /ПРС/ по искове на настоящия касатор по чл.274 ал.1 т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу В. Л. Л. за сумата 20000 лв. и 144.88 лв. лихва за забава.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – В. Л. Л. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Ищецът и настоящ касатор е предявил обективно съединени искове срещу В. Л. Л. с правно основание чл.274 ал.1 т.1 предл. последно КЗ и чл.86 ЗЗД, при изложени съображения, че на 28.11.2007 г. ответницата като водач на МПС и в нарушение правилата за движение по пътищата е причинила ПТП, при което е последвала смъртта на Й. В.. Л. е призната за виновна и осъдена за това си деяние по н.о.х.д. № 476/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, чиято присъда е влязла в сила /приложено решение на ВКС № 344/01.10.2009 г. по н.д. № 369/2009 г./, като е прието, че е осъществен състав на чл.343 ал.3 алтернатива последна б.”б” вр. ал.1 б. „в” вр. чр.342 ал.1 предл. 3-то НК, след което е избягала от местопроизшествието. Л. е осъдена да заплати на наследниците на починалия Й. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., призната е за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.343 ал.3 НК – да е извършила деянието в пияно състояние. За да потвърди отхвърлителното решение на ПРС по предявените искове на [фирма] – застраховател на ответната страна по застраховка „Гражданска отговорност” и изплатил на наследниците на починалия Й. В. обезщетение в размер на 20000 лв. ВрОС е приел, че не е установено наличието на поддържаната от ищеца и настоящ касатор хипотеза на чл.274 ал.1 т.1 предл. последно КЗ, което е предпоставка за уважаване на предявения регресен иск. Изложени са съображения за липса на доказателства, установяващи, че при ПТП на 28.11.2007 г. Л. е отказала да се подложи на проверка за употреба на алкохол или виновно се е отклонила от извършването й. Съдът се е позовал на доводите на ищеца – настоящ касатор, свързани само с постановената присъда на наказателния съд и дадената от него квалификация, но от мотивите на присъдата се установява, че от органите на реда не са предприемани никакви действия за извършване по отношение на Л. проверка за употреба на алкохол до 23.20 ч., когато е издаден талон за медицинско изследване и й е била взета кръвна проба, т.е. тя нито е отказала да се подложи на проверка за алкохол, нито се е отклонила от такава проверка. ВрОС е посочил, че в този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, на която се е позовал и първоинстанционният съд, според която бягството от местопроизшествието не е равнозначно на виновно отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участника в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274 ал.1 т.1 предл.3-то КЗ. Според ВрОС в подкрепа на този извод е и оправдателната част на цитираната присъда на ПОС. Л. е оправдана по обвинението за това деянието да е извършено в пияно състояние, при което тя не е имала мотив да откаже или виновно да се отклони от евентуално предприета проверка за алкохол, въззивникът и настоящ касатор също не навежда подобни твърдения, позовава се единствено на доказания с присъдата на ПОС факт, че Л. е избягала от местопроизшествието, което е елемент от квалифицирания състав на чл.343 ал.3 от НК, по който същата е била призната за виновна с влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№ 476/2008 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
Касаторът в изложението си е формулирал следните въпроси: 1. „Фактът на бягство от място на ПТП еднозначен ли е на фактът напускане на място на ПТП?” 2. „Налице ли е отклоняване от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог/хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, предл. последно от Кодекса за застраховане/, ако с влязла в сила присъда е установено, че делинквентът е избягал от местопроизшествието?” 3. „Налице ли е отклоняване от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, ако след осъщественото бягство от местопроизшествието, делинквентът е употребил такива, привел се е в опиянено състояние въпреки законовата забрана?”
Така поставените въпроси са във връзка с изхода на спора, но не и с приетата за установена фактическа обстановка и изложените от ВрОС съображения. Първият въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото предявените искове касаят хипотеза на чл.274 ал.1 т.1 КЗ, докато бягството от ПТП, респ. напускането му е квалифициращ елемент от извършено престъпление, за което ответницата по касационната жалба е осъдена с влязлата в сила присъда. Но тази квалификация не обуславя наличие на хипотеза на чл.274 ал.1 т.1 КЗ, съобразно изложените от ВрОС съображения. Вторият въпрос също е некоректно поставен съобразно изложените от ВрОС съображения, с които е прието, че бягството от местопроизшествие не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и при оправдаване на Л. по обвинението да е извършила деянието в пияно състояние. Необуславящ изхода на спора е и третият въпрос – няма никакви данни по делото, нито съдът се е позовал на доказателства, установяващи употреба на алкохол, наркотично вещество или негов аналог от Л. след бягството от местопроизшествието. Доколкото поставените въпроси са необуславящи изхода на спора, съобразно конкретно изложените от ВрОС съображения и не представляват общо основание за допускане до касационно обжалване, няма основание за обсъждане на сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като допълнителните основания за селекция са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/. Независимо от това следва да се посочи, че приложената съдебна практика е по обективно неидентични казуси, а правните изводи досежно доказване на виновно отклоняване от проба за алкохол са в съответствие, а не в противоречие с приетото в обжалваното решение /така р. № 75/23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 643/2010 г. е за казус, в който е доказано виновно отклоняване от проба за алкохол, каквото липсва по настоящото дело/. Приетото от ВрОС е изцяло в съответствие със задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. ІІ ТО, р. № 16/02.02.2011 г. по т.д. № 374/2010 г. ІІ ТО, р. № 113/11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г. І ТО/, според която фактът на напускане на местопроизшествието сам по себе си не може да се окачестви като виновно отклонение от проверка на алкохол. Трябва да има и доказателства, че напускането на местопроизшествието е извършено с цел осуетяване на предприета проверка за употреба на алкохол.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВрОС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА касаторът следва да заплати на В. Л. Л. сумата 1134.35 лв. – адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция /договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 ГПК/ за адвокат М. Г..

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158/08.04.2014 г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д. № 159/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4 да заплати на В. Л. Л. със съдебен адрес [населено място], [улица], етаж 1, офис 8 сумата от 1134.35 лв. /хиляда сто тридесет и четири лева и 35 ст./ адвокатски хонорар за настоящата инстанция за адвокат М. Г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top