1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
[населено място], 28.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №82 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] в н. срещу решение № 1688/31.07.2014г., постановено по т.дело № 4875/2013г. на Софийския апелативен съд, пети състав. С решението е потвърдено решение от 7.08.2013г., постановено по т.дело № 8947/2012г. на СГС.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдът се е произнесъл по иск по чл.240 ЗЗД, предявен от [фирма], като заемодател и [фирма] в качеството на заемател по договор за заем от 2.06.2006г. за сумата от 72 000 лв. Искът е отхвърлен като неоснователен по съображения, че не е настъпил падежът на сумата, доколкото с два последващи анекса от 10.02.2006г. и 11.02.2006г. срокът за връщане на сумата е удължен до 2.06.2015г. Прието е, че оспорените анекси са частни свидетелстващи документи и специално заверените копия са доказателство за датите, на които са съставени анексите. Същите носят подписа на оспорващата страна – ищец по делото и след като страната не е доказала антидатиране на документите / анексите/следва да се приеме, че те са подписани от лице, което е упражнило законната представителна власт като изпълнителен директор на АД и посочените в анексите дати на съставянето на документите предхождат заличаването на Ц. като ИД.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Съгласно ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС страната трябва на посочи материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора и обусловил правните изводи на съда. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да конкретизира, да уточни и квалифицира правния въпрос. При съобразяване на дадените указания в ТР, настоящият състав на ВКС намира, че касаторът извън доводите за неправилност на решението по чл.281, т.3, пр. второ ГПК, формулира процесуалноправен въпрос, „по който няма съдебна практика”, а именно „ Какво съставлява немотивирания отказ за събиране на доказателства – процесуално нарушение ли е това и основание ли е за отмяна на решението и връщане на делото за преразглеждане за събиране на това доказателство, ако е относимо към предмета на спора?” В молбата си от 28.03.2014г. въззивникът е направил искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, която след запознаване с делото и с т.дело №120/2012г. по описа на СГС, VІ-8 състав да даде заключение относно „налице ли е идентичност между копието на анекса, приложен на л.40 по т.дело №120/2012г. и анекса, приложен на л.17 от настоящото дело”. САС е отказал допускането на доказателство като несвоевременно направено. Въпросът не обоснова основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на изложените от въззивния съд мотиви за неоснователност на иска. По поставения въпрос касаторът не обосновава и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по прилагането на закона. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение тълкуването и прилагането на чл.266, ал.2, т.1 ГПК има установена съдебна практика. Що се касае до втората част на въпроса, в мотивите на т.2 на ТР №1/9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, е даден отговор за правомощията на въззивната инстанция по действащия ГПК, като ограничен въззив. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. И по конкретно, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила за събиране на доказателства по делото, не е основание за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В останалата част в раздел І на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по допускането и събирането на доказателства от въззивния съд. Поддържайки нарушение на процесуални правила за задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност доказателствата по делото касаторът, без да формулира процесуалноправен въпрос, препраща към извадки от решения на ВКС. Както беше посочено, ВКС не може да извежда правния въпрос за изхода по конкретното дело от цитираните в изложението части от съдебни актове.
В раздел ІІ на изложението на основанията за допускане до касационно обжалване е поставен въпрос: ” Има ли молбата за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК процесуален характер на молба за възстановяване на срок по чл.65 ГПК и следва ли заедно с молбата по чл.240 ГПК да се приложи изложение / отговор на ИМ/ с фактическите твърдения на тази страна и доказателствата, които иска да се съберат и които не е имала възможност да ангажира?” Въпросът няма правното значение на обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, доколкото се касае до две различни производства в гражданския процес, по такъв въпрос съдът не се е произнесъл и на последно място жалбоподателят не излага аргументи какво е значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1688/31.07.2014г., постановено по в.т.дело № 4876/2013 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: