2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София,13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2234 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 9998 от 13.05.2014г., постановено по ч. гр. д. № 3470/2014г. от Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане от 17.01.2014г. по гр.д. № 44435/2013г. на Софийски районен съд за връщане на подадена от касатора искова молба по чл.240, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът, „В. Ф. М.”, сочи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно се поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната като недопустима, въззивният съд е приел, че допустимостта на иска по чл.240, ал.2 ГПК се обуславя от наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които следва да са от съществено значение за делото и да не са могли да станат известни на страната при решаването му или с които да не е могла да се снабди своевременно, която невъзможност следва да е обективна. Ищецът се е позовал на ново доказателство – прието заключение на вещо лице по друго дело между други страни, което не е писмено доказателство по смисъла на ГПК. Изложени са съображения, че от твърденията на ищеца не се установява наличие на новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото. Наведените отрицателните факти за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя и неприемане на работата от възложителя не могат да бъдат квалифицирани като новооткрити обстоятелства. С неприсъственото решение касаторът е осъден да заплати възнаграждение на изпълнителя по договор за подръжка и управление на общите части на сграда, като в исковата молба по чл.240, ал.2 ГПК се твърди, че ищецът е разбрал от експертизата, изготвена по друго дело, че претенциите на лицето, в чиято полза е присъдено възнаграждението, произтичали не от заплащане на месечна такса за покриване на разходите за управление и обикновена поддръжка на сградата, а от задължение за заплащане на услуги на трети лица. Не се сочат конкретни факти и обстоятелства и не се индивидуализират т.нар. договори с трети лица. Твърдените новооткрити обстоятелства са могли да бъдат известни на ищеца, ако при разглеждане на делото срещу него беше положил дължимата грижа за приемане на книжата, явяване и участие в делото, както и за ангажиране на доказателства, като редовността на връчването на исковата молба и призоваване за първото по делото заседание е установено с решение по чл.240, ал.1 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че съдът в противоречие с практиката на ВКС е разрешил значимите за изхода на спора въпроси: „/1/ Дали посочените в исковата молба договори с подизпълнители, сключени от изпълнителя и трети лица във връзка с изпълнение на задължгенията му по договора за поддръжка и управление на офиси и търговски секции в „сграда за съвместно предназначение „А.”, сключен на 02.11.2009г., представляват новооткрити обстоятелства и нови доказателства по см. на чл.240, ал.2 ГПК?; /2/ Дали при наличието на посочените в исковата молба договори с подизпълнители, сключени между изпълнителя и трети лица във връзка с изпълнение на задълженията му по договора за поддръжка и управление на офиси и търговски секции в „сграда за съвместно предназначение „А.”, сключен на 02.11.2009г., и при липса на доказателства за реално изпълнение на задълженията по същите договори, както от изпълнителя, така и от подизпълнителите, съдът би достигнал до различни фактически и правни изводи досежно дължимостта на претендираните от изпълнителя суми и до постановяването на различен съдебен акт?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Формулираните от касатора въпроси не са поставени в контекста на разглеждания от въззивната инстанция въпрос за допустимостта на иска по чл.240, ал.2 ГПК, поради което по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационния контрол.
Същевременно, не е осъществено и наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правото на иск, както по чл.240, ал.2 ГПК, така и на иск по чл.424 ГПК е обусловено от твърдението на ищеца за съществуване на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни към определен момент или с които не е могъл да се снабди своевременно. Ето защо, даденото в т.16 на Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити факти или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, е съответно приложимо и за иска по чл.240, ал.2 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение подробно е изложено, че допустимостта на иска е обусловена от излагане на твърдения в исковата молба за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, като ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира установяване по исков ред на несъществуването на вземането. Преценката дали по естеството си твърдяните от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Аналогично, трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. Безпредметно е образуване на исково производство, ако фактите са неотносими към преценката за дължимост на вземането, съответно са били известни на длъжника и дори да се установят, искът не бил уважен. Преценката дали твърдяните от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор, съответно съобразяването дали поисканото доказателство е относимо към релевантните за спора факти, е начална и обуславя допустимостта на производството.
Въззивното решение е в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, намираща съответно приложение и за допустимостта на иска по чл.240, ал.2 ГПК. Простият факт на сключване от изпълнителя на договори с трети лица – подизпълнители, на които се позова ищецът като новооткрито обстоятелство, не е от значение за преценката дали е налице реално предоставяне и приемане на услугата по сключения между възложителя и изпълнителя договор за услуга, поради което не е и относим към дължимостта на възнаграждението по него. Наличието на другото твърдяно обстоятелство – неизпълнение по договора, с оглед характера си, не представлява новооткрито обстоятелство, за което ищецът – касатор да не е знаел. Изводът на въззивния съд във връзка с поставените въпроси, че след като фактите са неотносими към преценката за дължимостта на вземането, съответно не са новооткрити, същите не обуславят допустимост на производството по чл.240, ал.2 ГПК, не е в противоречие на практиката на ВКС, поради което не се доказва релевираната от касатора предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Посочените от жалбоподателя две решения на ВКС не са постановени по въпроси относно допустимостта на иска по чл.240, ал.2 ГПК, поради което въз основа на тях не би могло да се докаже проявление на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9998 от 13.05.2014г., постановено по ч. гр. д. № 3470/2014г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.