О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 270 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 30.11.2015г. по т. д. № 3129/2015г. на Апелативен съд София, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на определение от 25.11.2015г. за наложената на страната глоба от 200 лева по чл.92а ГПК, поради неявяване на допуснат на същата страна свидетел при режим на довеждане.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него молба за отмяна на глобата, тъй като причината свидетелят да не се е яви в съдебното заседание на 03.08.2015г. е ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, за което е по – късно е представен болничен лист, като страната е поискала изменение на режима на свидетеля от „при довеждане” в режим „при призоваване”. Сочи, че страната не е знаела към момента на съдебното заседание за заболяването на свидетеля и може да носи отговорност за чужди действия или бездействия.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е основателна.
В откритото съдебно заседание на 25.11.2015г. апелативният съд е наложил глоба от 200 лева по чл.92а ГПК на жалбоподателя, поради отлагане на делото с оглед неявяване на допуснатия на страната при режим на довеждане свидетел. За да остави без уважение подадената от страна молба за отмяна на наложената глоба съдът е приел, че не е налице уважителна причина за неявяване на свидетеля, тъй като към представения болничен лист на свидетеля, с който му се разрешава отпуск поради временна нетрудоспособност при определен домашен амбулаторен режим за периода от 23.11.2015г. до 04.12.2015г. не е представено медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, освен ако представи „медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от противното от чл.18, ал.2 НМЕ, при определянето на друг режим, различен от домашен амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което осигуреният не може да отстрани без да е необходимо издаването на отделно медицинско удостоверение за това. При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение – домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по образец, с което се установява противното.
Издаването на медицинското удостоверение по чл.18, ал.2 НМЕ става обаче единствено по молба на лицето, адресат на болничния лист, поради което когато лицето, което ползва отпуск поради временна нетрудоспособност и трябва да се яви пред съда, е свидетел, страната, която е поискала допускането му при режим на довеждане, не може да предприеме действия по издаване на удостоверението по чл.18, ал.2 НМЕ от здравните органи.
Разпоредбата на чл.92а ГПК предвижда санкционни последици за страната – налагане на глоба, само ако страната е станала причина за отлагане на делото без да е налице уважителна причина за това т.е. трябва да е налице причинно следствена връзка между отлагане на делото и виновно неизпълнение от страната на нейно процесуално задължение. В случая, независимо че поискания от страната свидетел е при режим на довеждане, страната не е могла да изпълни задължението си да доведе свидетеля, тъй като, нито е могла да предвиди, нито може да отговаря за заболяването на свидетеля, както и не разполага с правна възможност да ангажира доказателства /медицинско удостоверение по чл.18, ал.2 НМЕ/, че заболяването на свидетеля не му позволява да се яви пред съда. В тази хипотеза страната е упражнила добросъвестно процесуалните си права по чл.3 ГПК, като веднага е поискала изменение на режима на свидетеля от „при довеждане” в „при призоваване”.
Предвид изложеното, не е осъществен фактическият състав на чл.92а ГПК, поради което атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 30.11.2015г. по т. д. № 3129/2015г. на Апелативен съд София, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложената с определение от 25.11.2015г. по т. д. № 3129/2015г. от Апелативен съд София, на [фирма] глоба от 200 лева по чл.92а ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.