О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
[населено място], 17.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1362 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
С молба по чл.248, ал.1 ГПК, при спазване на преклузивния едномесечен срок, застрахователното дружество [фирма], [населено място], по чиято касационно жалба е образувано т.дело № 1362/2016г. , прави искане за изменение на определение №870 от 16.11.2016г., постановено по делото, в частта за разноските, като се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Искането е за намаляване на присъдените в полза на ответника по касация разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, до минималния размер за оказаната правна помощ по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
В писмен отговор ответникът по касация излага съображения за неоснователност на молбата. Поддържа, че в отговора на касационната жалба, са анализирани всички възражения против допустимостта на касационното обжалване и против основателността на касационната жалба, съгласно изложените в нея от касатора аргументи. Прави се също довод, че след като страната не е направила възражение за прекомерност на разноските по реда на чл.78, ал.5 ГПК преди постановяване на съдебния акт от съда, не може да изправи този свой пропуск с молба за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в преклузивния едномесечен срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. В случая отговорът на касационната жалба е администриран от въззивния съд след изтичане на срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което е неоснователен е довода за несвоевременно направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
С определението по чл.288 ГПК съдът е присъдил документираните от насрещната страна разноски / адвокатско възнаграждение/ за осъществената процесуална защита от пълномощника на ответника по касация, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба на ЗД [фирма]. В отговора на депозираната от застрахователното дружество касационна жалба са изложени аргументи по наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и по оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение, т.е. по основателността на касационната жалба.
Въззивното решение е обжалвано изцяло и с оглед на обжалваемия материален интерес от 68 684 лв., договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 4000 лв., се явява по – ниско от двойния размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал.2, т.4 във връзка с чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като се прецени съотношението на цената на адвокатската защита по Наредба №1 за този вид процесуално представителство, заплатеното адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, доколкото от ответника искът е оспорен изцяло, последното не се явява прекомерно.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на ЗД [фирма] за изменение на определение № 870/ 16.11.2016г., постановено по т.дело № 1362/2016г. на ВКС, ТК в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: