О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 11.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2485 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба с вх. № 3036/17.03.2017 г. на [фирма] – [населено място] за изменение на постановено по делото по реда на чл.288 ГПК определение № 155/15.03.2017 г. в частта за разноските, като им бъде присъдена сумата от 24000 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационна инстанция.
Препис от молбата е връчен на насрещните страни – [фирма] – [населено място] /предпочитан ответник/ и „К. ЗА Е. И В. Р.” – [населено място] не взимат становище.
Молбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
С решение на Софийски апелативен съд след частична отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд по предявени искове срещу [фирма] от [фирма] е постановено друго решение, с което електроразпределителното дружество е осъдено да заплати на настоящия молител на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД сумата 687329.82 лв. и на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД 154796.06 лв., двете суми представляващи заплатена, но недължима цена на услуга за достъп ведно със законната лихва от 13.01.2014 г. до окончателното плащане, сумата 39985.37 лв. – обезщетение за забава до 13.01.2014 г., потвърдено е решението на СГС в частта му, отхвърлящ иск по чл.86 ЗЗД – лихва върху главница 687329.82 лв. за разликата над присъдената от 39985.37 лв. до предявения размер. С постановено по настоящото дело окончателно определение № 155/ 15.03.2017 г. на ВКС е оставено без уважение искането на [фирма] за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на Европейските общности и спиране на производството по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като на ответника по касационната жалба [фирма] не са присъдени своевременно поисканите и дължими разноски. По делото са представени: пълномощно на процесуалния представител –адв. О.; Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2013 г. между дружеството настоящ молител и [фирма]; фактура № 810/17.11.2016 г., издадена от дружеството на [фирма] на стойност 24000 лв. с посочено основание „Отговор на касационна жалба и отговор на преюдициално запитване, подадени срещу решение по т.д. № 5319/2015 г. на САС, защита и процесуално представителство в касационното производство по делото” и банково извлечение от сметката на адвокатското дружество, удостоверяващо плащането на сумата по фактурата.
На основание чл.248 ГПК вр. чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.80 ГПК определението на ВКС, ТК следва да бъде изменено, като на настоящия молител – ответник по касационното производство бъдат присъдени разноски в размер на 24 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК определение № 155/15.03.2017 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], бл. Б. М., Бизнес център да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3 представлявано от управителя Е. Д. Й. сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.