О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 28.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1620 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. К. срещу решение № 84/16.03.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 93/2015 г. в частта му, с която е оставено в сила решението на Старозагорски окръжен съд /СтОС/. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, а като правни въпроси, обусловили решаващите изводи на ПАС и от значение за изхода на въззивното дело сочи: „Допустимо ли е въззивната инстанция да остави без разглеждане изрично заявени от Въззивника възражения за погасителна давност само поради обстоятелството че не са изброени поединично, а са описани чрез общо препращане към предявените вземания от конкретни кредитори? Следва ли в този случай Въззивната инстанция да даде указания на Въззивника да посочи оспорените вземания поединично, или може, без да даде указания на Въззивника, да остави възраженията му за погасителна давност срещу вземанията без разглеждане?” За разрешението им се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба: [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор, [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор, Н. агенция за приходите не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633 ал.1 вр. чл.624 ТЗ и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на СтОС в частта му, в която [фирма] е обявено в свръхзадълженост и неплатежоспособност с посочена начална дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, наложен е запор и обща възбрана, назначен е временен синдик и е насрочено първо събрание на кредитори, ПАС е приел, че нито едно от вземанията на кредиторите на настоящия касатор, които са установени от приетите заключения на ССЕ не е било оспорено като несъществуващо и нито едно от тях не е било конкретно оспорено като недължимо, поради погасяването му по давност. Обсъдени са и поставените задачи от длъжника към изслушаните първоначална експертиза и допълнителната комплексна експертиза, в които задачи не са посочени конкретни вземания, които да бъдат изследвани с изтичане на погасителна давност спрямо същите. ПАС е приел, че доколкото давността не се прилага служебно /чл.120 ЗЗД/, всяко твърдяно погасяване следва да бъде предмет на конкретно изявление, каквито изявления в случая липсват. Наред с това е посочено, че решението на СтОС е било постановено при напълно изяснена фактическа обстановка относно икономическото състояние на ответното дружество – според ПАС при неоспорена дължимост на задължения към кредитори с общ размер 12096432.62 лв. и в най-добрия вариант – на притежание на дълготрайни активи със справедлива пазарна стойност от 3175000 лв. и краткотрайни активи за 6366000 лв., собственият капитал на дружеството към 31.03.2014 г. е отрицателна величина /- 3232/. Очевидно е, според ПАС, че това дружество е декапитализирано и при установените при двете заключения на икономически експертизи коефициенти за ликвидност в последните години няма вариант, в който да може да се приеме, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/. С оглед на тези безспорно установени обстоятелства, ПАС е приел, че решението на СтОС извън частта, в която дружеството е било обявено и в несъстоятелност /в която е недопустимо, обезсилено е и не е предмет на касационната жалба/ е обосновано и следва да се потвърди при съответно препращане към мотивите на СтОС /чл.272 ГПК/, а съобразно тези мотиви показателите на финансова автономност и задлъжнялост, дори преизчислени на база пазарната стойност на дълготрайните материални активи са отрицателни числа, свидетелстващи за превишение на задълженията спрямо собствения капитал.
Така поставените въпроси от касатора, не са обуславящи изхода на спора, съобразно направените възражения и оплаквания от длъжника, както и изложените мотиви на ПАС. Основанията да потвърди уважителното решение на СтОС на въззивния съд /извън недопустимата му част, която не е предмет на касационната жалба/ са свързани с липсата на доказателства и възражения от страна на длъжника, оспорващи вземанията на кредиторите на ответника, които са били установени от приетата по делото икономическа експертиза. Както се посочи по-горе нито едно от вземанията не е било оспорено като несъществуващо, липсва и конкретно оспорване за недължимост, поради погасяване по давност. Липсва подобна конкретизация и възражение при изслушване заключението на ССЕ в о.з. от 03.07.2014 г. и комплексна оценителна счетоводна експертиза, свързана с оценката на пазарната стойност на активите, чието заключение е прието в о.з. от 10.10.2014 г., в което е даден ход по същество, като процесуалният представител на длъжника не е направил други възражения освен искането съдът да се съобрази със заключенията, което е и сторено от ПАС. При липсата на конкретни възражения за погасяване по давност на конкретно вземане, включително във въззивната жалба, съдът няма възможност, нито задължение по чл.621а ал.1 т.2 ТЗ по своя преценка да изследва възможността за погасяване по давност на всички задължения на длъжника, респ. да дава указания за извършване на такива действия /т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че формулираните въпроси не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а изразяват желание за корекция на ненаправени възражения от страна на длъжника, без които съдът не може да приложи служебно погасителна давност /чл.120 ЗЗД/. Доколкото така посочените въпроси не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни – [фирма] и Н. агенция за приходите, които не са поискали такива, нито има данни да са направили разноски пред настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата – [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за отговор на касационната жалба /чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84/16.03.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 93/2015 г., в частта му в която е потвърдено решението на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със служебен адрес [населено място], [улица] ет. 4 чрез адвокат К. К. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.