Определение №183 от 11.4.2017 по ч.пр. дело №297/297 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 183
София 11.04.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. № 297/2017 г. приема следното
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] в н. /К. АД/, чрез синдиците на дружеството, срещу определение № 617 от 29.09.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 412 по описа за 2016 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение, имащо характер на определение № 242 от 08.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2532 по описа за 2015 г. на Районен съд –Ловеч. С последното е прекратено производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят счита, че постановения съдебен акт е неправилен. Иска се неговото обезсилване като недопустимо, тъй като съдът е „отхвърлил жалбата като недопустима”, а не я е „оставил без разглеждане”. Алтернативното искане е отмяна на определението като незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да се върне делото на РС-Ловеч за произнасяне по същество, или да се отмени обжалваното разпределение по чл. 41, ал. 1 ЗОЗ. В жалбата са изложени твърдения, че разпределението е изготвено от лице, което не е легитимирано да извърши разпределението, поради което същото се явява нищожно. Счита, че разпределението на получените от продажбата на заложеното имущество суми е действие, което може да бъде обжалвано по ЗОЗ и е предмет на съдебен контрол. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос значим за точното прилагане на закона: „След като е налице действие, представляващо разпределение по смисъла на Закона за особените залози, за което в закона изрично е посочено, че е предмет на съдебен контрол, следва ли да се приема, че лицето, на което е разпределена цялата сума, няма правен интерес от обжалване на изготвеното от депозитаря разпределение?”.
Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Пред районният съд Л. е образувано дело на основание чл.41, ал. 2 ЗОЗ по жалба на К. АД срещу разпределение по чл.39, ал. 7, изготвено от депозитаря К. М.. Изтъкнатите съображения са за нарушения, свързани със самата продажба на заложеното имущество и недобросъвестност на депозитаря. Първоинстанционният съд е приел, че съдебната проверка на разпределението по чл. 41, ал.2 ЗОЗ се ограничава до преценката: дали разпределението е извършено от компетентен орган; в разпределението включени ли са изцяло набраните суми от продажбата; в изготвения от депозитаря списък включени ли са всички лица, имащи права върху заложеното имущество; дали е зачетена поредността на правата на правоимащите лица върху заложеното имущество; съобщено ли е разпределението на длъжника, на залогодателя и на лицата по чл. 40, ал. 2 ЗОЗ като предпоставка за влизането му в сила. Счетено е, че процедурата по разпределението по ЗОЗ е аналогична на разпределението по чл.560 ГПК. Тъй като в случай събраните от продажбата на заложното имущество суми са разпределени на К. АД, е изведен извод за липсата на правен интерес от жалба. За да потвърди решението, съставът на окръжния съд е възприел мотивите на районния съд, че производството по чл. 41, ал. 2 ЗОЗ цели да провери законосъобразността на извършеното от депозитаря разпределение на получените при продажбата на заложеното имущество суми. При установените от районния съд факти решаващият съд е достигнал също до извода, че за банката липса правен интерес от обжалване на разпределението. Посочил е, че релевираните от жалбоподателя пороци на продажбата по чл. 37 и сл. от ЗОЗ, не касаят разпределението.
С оглед на данните по делото, частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл.41, ал.2 ЗОЗ разпределението подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в седмодневен срок от датата на връчване на съобщението на страните. Сезераният районен съд разглежда жалбата в открито съдебно заседание, а решението му подлежи на обжалване по реда на чл.278 ГПК. Функционално компетентен да се произнесе по жалбата е съответния окръжен съд. Решението на окръжния съд, който се произнася по жалба срещу решението на районния съд в производство по чл.41, ал.2 ЗОЗ, не подлежи на касационен контрол, тъй като такава възможност не е предвидена изрично в ЗОЗ.
Обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК. С разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, какъвто е случая.
Частната касационна жалба срещу обжалваното определението като процесуално недопустима ще следва да се остави без разглеждане, поради което Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Корпоративна търговска банка АД в н. срещу определение № 617 от 29.09.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 412 по описа за 2016 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top