О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1020 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 157724.07.2014г. по т.д. № 3225/2012г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6-ти състав, с което е потвърдено решение № от 13.06.2012г. по гр.д. № 149/2011г. на Окръжен съд – Монтана. С първоинстанционното решение по иска на синдика на [фирма] /н/ срещу [фирма] /н/ и [фирма] са обявени на основание чл.647, ал.1 т.6 /преди т.7/ ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ обективирани в нотариални актове от 03.09.2008г. и от 18.09.2008г. договори за покупко – продажба на недвижими имоти -животновъдни ферми и трафопост.
В касационните жалби се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по жалбата не представят отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който са уважени субективно съединените искове по чл.647, т.3 ТЗ, въззивният съд е приел, че кумулативно са осъществени и трите правнорелевантни факта, формиращи фактическия състав на иска: сделка, извършена в двугодишен срок преди откриване на 25.08.2010г. на производството по несъстоятелност; страна по сделката да е свързано лице по см. на пар.1 от ДР на ТЗ и сделката да уврежда кредиторите. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на ответника по исковете – настоящ касатор, че увреждане на кредиторите няма, тъй като задължението на купувача към длъжника – продавач е било погасено чрез прихващане на насрещни задължения между касатора – купувач и трето за спора лице- [фирма]. Аргументирано е, че по отношение на несъстоятелното дружество – продавач не е настъпил ефектът на прихващането, тъй като той не е направил волеизявление за прихващане, нито е адресат на същото. Посочено е, че непостъпването на по-голяма част от цената на продадените имоти намаля масата на несъстоятелността и уврежда кредиторите.
В изложението към касационната жалба касаторът се е релевирал всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В мотивите си въззивният съд не е разгледал и не е извел доводи във връзка с извършена от дружеството в несъстоятелност цесия в полза на трето лице, поради което доколкото всички формулирани от жалбоподателя правни въпроси са във връзка или произтичат с нея, те не се явяват обуславящи за изхода на спора и по отношения на тях. Тъй като не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, това съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157724.07.2014г. по т.д. № 3225/2012г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.