О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 31.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 48 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. Г. срещу решение № 285/11.11.2014 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, Гражданско отделение по в.т.д. № 230/2014 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл.613а ал.1 ТЗ/, в рамките на указания от ВТАС седмодневен срок от вписването му в търговския регистър и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Производството пред Русенски окръжен съд /Р./ е образувано по молба по чл.625 и сл. ТЗ на [фирма], по която Р. е обявил неплатежоспособност на [фирма], определил е начална дата на неплатежоспособността 14.07.2011 г. /при посочена от молителя дата 20.03.2014 г./, открил е производство по несъстоятелност, постановил е обща възбрана и запор на имуществото и прекратяване дейността на предприятието, обявил го е в несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност. По подадена от молителя въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му за определяне началната дата на неплатежоспособността – 14.07.2011 г. ВТАС е отменил решението на Р. в тази част и е определил за начална дата на неплатежоспособността 01.01.2013 г. За да определи тази дата като начална на неплатежоспособността ВТАС не е споделил извода на Р., че начална дата на неплатежоспособността е падежа на най-старото по-значимо задължение на търговеца. ВТАС е приел, че за да се направи обоснован извод за финансовото състояние на длъжника следва да бъдат анализирани поотделно и в тяхната съвкупност различни показатели от неговата дейност – финансовите коефициенти в отделните етапи от периода за така извършените плащания и пр. В изпълнение на това ВТАС е анализирал заключенията на допуснатата СИЕ пред Р. и пред ВТАС и дадените от вещото лице коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, за финансова автономност, на задлъжнялост в периодите 2011 г. до 2014 г. Направен е извод от преценката на тези показатели, че към края на 2011 г. всички коефициенти за обща и бърда ликвидност са под единица, както и към края на 2012 г., към м. декември 2013 г. показателите са малко по-високи, макар пак под единица – 0.84 при коефициент за абсолютна ликвидност към 31.12.2012 г. – 0.05 и коефициент за финансова автономност към 31.12.2012 г. – 0.20, към 31.12.2013 г. – 0.04 и т.н. Прието е съобразно посочените цифри в двете заключения за различните показатели и коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, приходи и извършвани през годините плащания, че финансовите затруднения на дружеството са започнали още през 2011 г. и са продължили през следващата година. През 2011 г. и 2012 г. дружеството е имало приходи и е извършвало частични плащания, включително към бюджета, макар и при коефициенти на ликвидност под единица. При тези данни ВТАС е приел, че началната дата на неплатежоспособност на длъжника е датата 01.01.2013 г. Това е така, защото ниските коефициенти на обща и бърза ликвидност през 2011 г. и през 2012 г. бележат ръст през 2013 г., макар и незначителен и стойностите отново да са под единица, но в началото на 2013 г. са станали изискуеми задължения по отпуснати банкови кредити, при което дружеството обективно и трайно не е могло да обслужва към този момент своите търговски и публични задължения. След 01.01.2013 г. дружеството вече не е извършвало значителни по размер погашения, а финансовите му затруднения са съществували вече повече от година. С оглед на тези обстоятелства ВТАС е приел, че обективната и трайна невъзможност за дружеството да обслужва своите търговски и публичноправни задължения е настъпила към м.януари 2013 г., съответно – началото на неплатежоспособността следва да бъде отнесена към този период – 01.01.2013 г., която дата, според ВТАС, е начална дата на неплатежоспособността на дружеството.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си настоящият касатор твърди, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, тъй като, за да се прецени дали е оборена презумпцията па чл.608 ал.2 ТЗ, съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, като тези доводи се поддържат с твърдение за необсъждане от въззивния съд на извършените плащания и несъобразен момент на настъпване на неплатежоспособност. В касационната си жалба касаторът иска да бъде определена нова дата на настъпване на неплатежоспособността, а именно 01.04.2014 г. Така изложените доводи са такива за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но дори да се приеме, че формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособност, при изложените от ВТАС съображения има всички основания да се приеме, че датата е определена след анализ на финансовото състояние на дружеството и преценени доказателства във връзка със същото, какъвто анализ изисква и посоченото от самия касатор р. № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 2008 г. /останалите две само посочени, но непредставени решения са в недостатъчна степен идентифицирани/. По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения /напр. р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., р. № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., р. № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о., р. № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. и др./, ориентирана към становището, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността; От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор. В случая в съответствие с тази задължителна практика /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ ВТАС е преценил конкретните коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, тяхното съотношение и значение за икономическото състояние на длъжника. При така изложените съображения е налице съответствие, а не противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, нито по т.3, доколкото за наличието на последната се преповтарят твърдения за изпадане в неплатежоспособност и връзката с последните плащания, без да се визира наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС т.4/, намесва се динамичната икономическа обстановка в страната, която не дава основание да се приеме погрешна съдебна практика и необходимост от промяна на такава, а изразява само желание за приемана на сочената от молителя дата на неплатежоспособност, вместо тази приета от ВТАС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285/11.11.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение по в.т.д. № 230/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.