О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
[населено място], 05.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№51/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на адв. К. Н. като процесуален представител на Й. Н. П. от [населено място] срещу решение №1928 от 28.10.2013г., постановено по гр.дело №2279/2013г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, VІІ състав, в частта, с която не е уважен предявения от него иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като разлика между уважения размер от 20 000 лв. и претендирания – 40 000 лв. Касаторът поддържа, че при определянето на размера на обезщетението съдът е нарушел принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че определеното обезщетение е несправедливо занижено , при условие, че лимитът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е 1 000 000лв. Не е взета предвид динамиката в икономическата конюнктура, която стои в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване – параграф 4, ал.3 и ал.4 ДР на КЗ. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и необходимостта да бъде преодоляна противоречивата съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД, чрез правилната оценка на доказателствата по делото, за да не се стига до различни изводи от различните съдилища, което би довело и до развитие на правото.
Ответникът по касация дружеството ЗК [фирма] – [населено място] взема становище да не се допуска касационно обжалване на решението на САС в обжалваната част, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Единственият спорен по делото въпрос пред САС е за размера на обезщетението. За да постанови обжалвания резултат – определяне на обезщетението за неимуществмени вреди в размер на 20 000лв. САС е извършил преценка на уврежданията на ищеца – една средна и две леки телесни повреди, наличието на негативна последица за здравето на пострадалия от ПТП от средната телесна повреда, а именно натрупване на по-голямо количество костно вещество на мястото на счупването на гръдната кост. Взета е предвид продължителността на времето, през което ищецът е търпял болки и страдания, съобразена е възрастта му, конкретната икономическа обстановка в страната към момента на ПТП, отсъствието на невъзстановени травми.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Както се посочи, доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., датата на увреждането, които не могат да бъдат еднакви при различните увреждания. В случая при определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретното увреждане и в този смисъл решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди.
По въпроса за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на размера на обезщетенията за морални вреди има задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. В решение №95 постановено по т.дело № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че лимитите нямат самостоятелно значение и те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, на което не противоречи обжалваното решение.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1928/28.10.2013 г., постановено по в.гр.д.№2279/2013г. на Софийския апелативен съд, гражданска отделение, VІІ състав, в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди на Й. Н. П. от [населено място] за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата между присъдените 20 000лв. и претендираните 40 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: