О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 20.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3170 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 228 от 13.03.2013г. по в.т.д. № 26/2013г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение от 06.07.2012г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 11604/2011г., в частта за уважаване на предявения от К. Д. Н. срещу касатора иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за заплащане на сумата от 13 201,65 лева, левовата равностойност на 6750 евро, дадена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.12.2004г., ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от завеждането на исковата молба- 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2012г. до 16.08.2010г. в размер на 1280,97 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Допускането на решението до касация е обосновано с предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ЗЗД.
Ответникът по жалбата, К. Д. Н., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството си на купувач, е изправна страна по сключения между страните предварителен договор, тъй като е заплатил стойността на недвижимия имот в пълния договорен размер от 6750 евро. Изложени са аргументи, че плащането на цената се счита доказано въз основа на обективирано в текста на съглашението волеизявление на страните, имащо характер на разписка. Според решаващия състав, с оглед 43 месечната забава на продавача – настоящ касатор, да изпълни задължението си за предаване владението върху гаража, в полза на ищеца е възникнало потестативно право да развали договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, което е надлежно упражнено чрез връчена на касатора нотариална покана по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Въз основа на това, че плащането е извършено на отпаднало основание – развален предварителен договор, е направен извод за осъществяване на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси за едностранното разваляне на договорите и за предпоставките, при наличието на които е приложима разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, разрешавани противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първият посочен от касатора въпрос „за едностранното разваляне на договорите”, поради твърде общата си формулировка, не се явява конкретно поставен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Според тях, касационният съд, с оглед диспозитивното начало, не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че въз основа на оплакванията на жалбоподателя, въпросът може да бъде конкретизиран – „дали неизправната страна по договора може едностранно да развали договора”, същият не се явява обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като въззивният съд е приел противното – че купувачът е изправна страна по предварителния договор. Преценка относно правилността на този извод, като относима за обосноваността и законосъобразността на обжалвания акт, не може да бъде извършена във фазата на селектиране на жалбата.
Процесуалноправният въпрос за приложението на разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, предпоставя проверка за правилността на извършената от решаващия състав преценка на доказателствения материал по делото, поради което и по отношение на този въпрос липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
Неосъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Въпреки гореизложеното, обжалваният акт следва да бъде допуснат до касационен контрол, съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, с оглед вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид откриване по време на висящността на спора на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по исковете – настоящ касатор, и непредявяване от ищеца в това производство на вземанията, предмет на спора, в законоустановените преклузивни срокове за предявяване на вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност /обстоятелства, служебно известни на съда, на основание чл.23, ал.4 ЗТР/, и значението им за правния интерес от исковете, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им, с оглед разпоредбите на чл.637 и чл.638 ТЗ.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 259,65 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 13.03.2013г. по в.т.д. № 26/2013г. на Окръжен съд – Варна, в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 259,65 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.