О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр. София, 07.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3252 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. срещу определение № 168 от 12.05.2014г., постановено по ч. гр. д. № 322/2014г. от Окръжен съд – София, с което се потвърждава определение № 33 от 25.02.2014г. по гр.д. № 26/2014г. на Районен съд – Сливница за връщане на подадена от касатора искова молба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно- постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което иска отмяната му. Сочи, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива и доказателствата по делото, които не са обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка.
Ответникът не заявява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът-настоящ касатор, не е изпълнил дадените от районния съд указания относно индивидуализирането на правопораждащия факт, датата на която е настъпил и породените от него права и задължения на страните, във връзка с които се иска заплащането на сумата от 18 000 лева, предоставена на ответницата, като вземането не се извъжда от записа на заповед, за който се сочи, че е издаден във връзка с дадената на ответницата сума.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че съдът неправилно е разрешил материалноправния въпрос за наличие на вземане на ищеца от ответницата и процесуалния въпрос за прекратяване на делото, въпреки, че е изяснен въпросът за допустимостта и основателността на претенцията. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него се съдържат единствено оплаквания относно правилността на акта, каквото е и твърдението на самия жалбоподател. Правилността обаче на въззивното определение не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 168 от 12.05.2014г., постановено по ч. гр. д. № 322/2014г. от Окръжен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.