О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 22.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3199 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. П. България”” АД, София, срещу решение № 455 от 11.03.2013г. по в.т.д. № 2381/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която са обезсилени решение № 73/ 03.11.2011г. и постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 32/ 28.03.2012г. по гр.д. № 70/2011г. на Окръжен съд – Перник, по предявените от касатора по реда на чл.694 ТЗ положителни установителни искове за съществуване на конкретно посочени обезпечения /ипотека и особени залози/ в полза на банката, по договор за банков кредит и анексите към него, като е прекратеното производството по първоинстанционното дело.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Допускането на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол по съображения, подробно изложени в представения от него отговор. В случай на допускане на касационното обжалване, поддържа искане за спиране на производството по делото с оглед образуваното от Конституционния съд на Р България конституционно дело за обявяване на противоконституционни на част от разпоредбите на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/ 2013г./
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили, като недопустими, първоинстанционните решения, с които окръжният съд се е произнесъл по предявени от касатора по реда на чл.694 ТЗ искове за установяване съществуването на обезпечения /ипотека и особени залози/ на приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитора по договор за банков кредит /главница и лихви/, въззивният съд е приел, че предмет на специалния иск по чл.694 ТЗ може да бъде единствено установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието такова, но не и на обезпечително правоотношение. Позовавайки се на буквално тълкуване на разпоредбите на чл.694 ТЗ, и на липса на предпоставки за прилагане на правилата за аналогия на закона или за извършване на разширително тълкуване на посочените текстове от закона, решаващият състав е отрекъл възможността предмет на иска по чл.694 ТЗ да може да бъде самото обезпечение на прието, респ. неприето в производството по несъстоятелност вземане, освен в хипотеза, когато вземането също е предмет на иска по чл.694 ТЗ, наред с обезпечението. Въз основа на това разбиране е направен извод, че защитата на кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане, на който не са приети единствено предявените към вземането обезпечения, не е по реда на чл.694 ТЗ, а чрез предявяване по общия исков ред на иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване съществуване / несъществуване на обезпечителното право, ако е налице правен интерес от това, какъвто иск не е предявен от ищеца – настоящ касатор. На плоскостта на горните съображения, въззивната инстанция е обосновала и липсата на активна процесуална легитимация на кредитора по предявения по реда на чл.694 ТЗ иск за установяване съществуването на обезпеченията, учредени от длъжника с открито производство по несъстоятелност за гарантиране вземанията на банката по договор за банков кредит и анексите към него.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: „/1/ За предмета на установителния иск с правно основание чл.694 ТЗ и по – конкретно дали този иск може да се предявява и води за установяване наличието /съществуването/ на обезпечение върху прието вземане, или е допустим само за установяване съществуването на неприето вземане, респективно несъществуване на прието вземане?; /2/ Допустимо ли е да се предяви и води иск, различен от този по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на обезпечение върху прието вземане на кредитор в несъстоятелността?; /3/ Допустимо ли е да се предяви и води по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на обезпечение върху прието вземане на кредитор в несъстоятелността, както и дали предявяването на установителен иск по общия ред не противоречи на забраната на чл.637, ал.6 ТЗ и изобщо на въведения в несъстоятелността специален ред за установяване от кредитор на съществуването на вземания/ обезпечения в производството по несъстоятелност?; /4/ Допустимо ли е съдът при преценката на прието по делото писмено доказателство, да му придава съдържание и смисъл, какъвто то няма, и длъжен ли е съдът да се съобрази с изявленията, съдържащи се в официален документ по смисъла на чл.179 ГПК?”. В края на изложението е обобщено, че въззивният съд се е произнесъл по поставените правни въпроси в противоречие със задължителната и незадължителна практика на ВКС, въпросите са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираните в т. 4 от изложението процесуалноправни въпроси не обуславят изхода на въззивното производство, тъй като са свързани с наведено за първи път в касационната жалба твърдение на ищеца за упражнено от него право на възражение по чл.690 ТЗ срещу съставените от синдика списъци в производството по несъстоятелност, наличието на които се установявало от определението на съда по чл.692, ал.3 ТЗ, като официален документ по см. на чл.179 ГПК. В исковата молба касаторът се е позовал на възражения, направени от други кредитори срещу включването на вземанията му по договора за кредит като обезпечени в изготвения от синдика списък на приетите вземания, докато възраженията, на които банката се позовава в касационната жалба, са с предмет други вземания, различни от тези, за които се иска да се установи, че съществуват обезпеченията, посочени в исковата молба.
Първите три въпроса са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл. 694 от ТЗ, и обуславят изхода му, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд да обезсили първоинстанционните решения са свързани именно с предмета на иска по чл.694 ТЗ и вида на исковия път на защита на кредитор, чието вземане с определението по чл.692, ал.3 ТЗ е прието като необезпечено в производството по несъстоятелност, въпреки, че е предявявано като обезпечено. Ето защо, по отношение на тези въпроси е осъществено общото основание за допускане на обжалвания акт до касация.
Налице е и посоченото от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика, наличието на неяснота и непълнота на разпоредбите относно предмета на иска по чл.694 ТЗ и исковия път на защита на кредиторите във връзка с неприемане на обезпечението на вземанията им след развило се производство по разглеждане на възражения по чл.692, ал.3 ТЗ по делото по несъстоятелност, налага преодоляването им по тълкувателен път.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.3 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред – по реда на чл.124, ал.1 ГПК?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 455 от 11.03.2013г. по в.т.д. № 2381/2012г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора [фирма], София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 50 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.