О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 09.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №815/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2161 от 21.11.2014г., постановено по т.д. №4511/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.11.2014г. и допълващото го решениеот 26.09.2012г., постановено от СГС, т.о. VІ-10 състав по т.дело № 1286/2010г. С решението на СГС са отхвърлени исковете на касатора срещу ЗК [фирма] за заплащане на застрахователто обезщетение в размер на 71 855.61 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и мораторни лихви с основание договор за застраховка „Финансов риск” и настъпил застрахователен риск – неплащане на две и повече лизингови вноски по договор за лизинг №Бл-А93-2008г. от 11.11.2008г. Решението е подписано с особено мнение на член от състава на съда.
Според жалбоподателя решението противоречи на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. първо и второ ГПК. Представя Изложение на основание чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани правни въпроса при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма], чрез юрисконсулт Т. П. – заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, от страна в процеса, която отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, САС е приел, че между страните по делото не са възникнали правоотношения по представения с исковата молба договор за застраховка, след направеното от ответника оспорване на активната материална легитимация на ищеца, което е видно и от съдържанието на полицата и доколкото е сключена в полза на трето лице. За неоснователно е прието оплакването на въззивника, че в хода на процеса ответникът като е оспорил активната легитимация на ищеца не е изложил твърдения, че сключения договор е в полза на трето лице. Когато твърденията на ищеца са ясни, непротиворечиви, конкретни и категорични в обосноваването на правото му в обстоятелствената част на исковата молба и петитума е в съответствие с основанието, за съда не съществува задължението да уточнява по реда на чл.145 ГПК, нито да включва в доклада си по чл.146 свои констатации, че заявените от страните обстоятелства, не се доказват от представените от съответната страна доказателства, в подкрепа на собствените им твърдения. Прието е също за неоснователно оплакването на въззивника за допуснато от първоинстнационния съд нарушение на чл. 145, ал.2 ГПК, защото съдът няма задължения да насочва страните да представят доказателства за факти които не твърдят, като с това ги насочва към заявяване на изгодни за тях факти. До приключване на делото пред първата инстанция ищецът не е твърдял факти, че в неговия патримониум са възникнали права по представената застрахователна полица след отказ на правата от третото лице, в чиято полза е сключен договора за застраховка. Въпреки ясната уговорка в полицата, че същата е в полза на трето лице, в исковата молба не се съдържат твърдения сочещи на отмяна на тази уговорка, било на отказ да се ползва третото лице от нея. Доказването на такива твърдения във въззивната жалба е недопустимо, доколкото съставлява изменение на основанието на иска, схващано като „ изложение на обстоятелства, на които се основава иска” по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Същите не могат да бъдат преценяване като новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК, доколкото съставляват последващо съобразяване на извънпроцесуалното поведение на ищеца и на третото лице, с мотивите на отхвърлителното решение на СГС и постановяването на обратен резултат от въззивния съд, което представлява недопустимо изменение на предявения и правилно отхвърлен иск.
По изложението на касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдията при изготвянето на доклада по чл.146, ал.1, т.1 ГПК да установи обстоятелствата по делото, да укаже на страните да конкретизират твърденията си по спора и обстоятелствата от които черпят правата си, в частност направените правопогасяващи възражения, въпрос решен в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд. Неустановеното обстоятелство за отпадането/ отмяната на клаузата в полза на трето лице първоинстанционният съд следвало ли е да констатира това обстоятелство по чл.146, ал.1, т.1 ГПК в доклада си, длъжен ли е бил съдът да изисква конкретизация на обстоятелствата от които ищеца черпи права и обстоятелствата от които ответника черпи възражението си срещу материалноправната легитимация на ищеца, поставен пред въззивния, но решен от него в противоречие със ТР №1/2013г. и решение № 211 по гр.дело № 995/2010Г. на ВКС, ІV г.о., решение №452 по гр.дело №621/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №51 по т.дело №105/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; 2.Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след представяне на исковата молба, които имат значение за спорното право, решен в противоречие с решение №61 по т.дело № 741/2009г. на ВКС, ТК, решение № 178 по гр.дело №984/2010г. на ВКС, ГК, решение № 217 по гр.дело № 999/2010г. на ВКС, ГКС и решение № 219 по т.дело № 837/2010г. на ВКС, ТК.
По поставените въпроси в т.1 на изложението по чл.284 ,ал.3,т.1 от ГПК не се допуска касационно обжалване. Съгласно т.2 на ТР 1/2013 г. въззивният съд не изготвя доклад.Пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на неточен или непълен доклад следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Дори и да прецени тези оплаквания за основателни въззивният съд не извършва нов доклад по см. на чл.146,ал.1 от ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като представените с въззивната жалба доказателства са датирани след постановяване на първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел тези доказателства и е направил в рамките на правомощията си на съд по съществото на спора самостоятеилна преценка за тяхната относимост към правния спор. `Преценката на въззивния съд относно липсата на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по доклада по чл.146 то ГПК е относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Цитираните по-горе съдебни решения не променят направения извод за недопускане на касационно обжалване по т.1.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по втория процесуалноправен въпрос, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за съответствие на решението на САС със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК : „Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след представяне на исковата молба, които имат значение за спорното право”, решение №61 по т.дело № 741/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. по ГПК касаторът ще следва да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 1437.11 лв.
Водим от горното настоящият състав на първо отделение на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 2161/21.11.2013Г., постановено по т.дело №4511/2011г.на САС, т.о., пети състав.
Указва на касатора [фирма] представи платежен документ за внесена ДТ в размер на 1437.11лв. по сметка на ВКС, в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: