О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 13.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 640 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Х. Б., приподписана от адвокат Р. С., срещу решение № 1917/21.10.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 1722/2014 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на М. Г. Ш. и Ничка Г. Б. срещу Р. Х. Б. за признаване за установено на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД, че сключената на 05.08.2003 г. от М. З. Х. едностранна сделка – издаване на запис на заповед за сумата от 65000 лв. е нищожна, поради липса на съгласие. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – М. Г. Ш. и Ничка Г. Б. оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от М. Г. Ш. и Ничка Г. Б. /наследници на М. З. Х./ по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД за прогласяване нищожност на запис на заповед, поради липса на съгласие от страна на издателя /М. З. Х./. Искът е уважен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че искът е допустим, тъй като не касае дължимостта на вземане по записа на заповед, а установяването на нищожността на записа на заповед, като основание за издаване на изпълнителен лист. В случая е издаден запис на заповед от наследодателката на М. Г. Ш. и Ничка Г. Б. за 65000 лв. в полза на Р. Б.. По ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. В хода на процеса издателката е починала и са конституирани наследниците й. Изпълнителното производство не е било спряно по чл.250 ГПК /отм./ и наследниците са предявили иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено нищожност на записа, поради липса на съгласие. Пред СГС са допуснати множество графологични експертизи /една единична и три тройни/ с особени мнения. Констатациите на едноличната и първата тройна експертиза са, че ръкописният текст „отказвам да платя” и подписите под този текст и този за „издател” в записа на заповед са положени от М. Х.. Поради липсата на белези, сочещи на поредността на полагане на подписа и ръкописния текст, не може да се даде отговор по експертен път дали е налице „кражба на подпис”. За да потвърди уважителното решение на СГС, САС се е мотивирал с анализ на експертните заключения, даващ му основание да направи извод за недоказаност на обстоятелството, че подписът за „издател” в записа на заповед е на М. Х., което е в тежест на ответника Р. Б., по аргумент от разпоредбата на чл.193, ал.3, изр. второ от ГПК. Според САС обстоятелството, че последната тройна експертиза е работила върху най-многоброен сравнителен материал, предпоставя в по-голяма степен систематичност и категоричност в изводите на тези вещи лица и по тези съображения САС кредитира заключението на посочената експертиза. Приетата вероятност в отговора обуславя извод за невъзможност да се установи по сигурен и несъмнен начин автентичността на документа, особено и при положение допуснатата от експертите възможност за имитация на процесния подпис. Все според САС, за да се приеме оспорен документ за автентичен е необходимо установяването принадлежността на подписа да не буди каквото и да е съмнение. Изразената от експертите в този смисъл вероятност не представлява пълно установяване. По тези съображения и като споделя изцяло изводите на състава на СГС, въззивният съд приема, че процесната запис на заповед е нищожна поради липса на съгласие, поради невъзможност да се направи категоричния извод, че подписът е на лицето М. Х., посочена като издател на документа.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира въпроси в 7 пункта във връзка с „предпоставките предвидени в закона за даване ход на делото“ /1 в./, допускане на доказателствата и конкретно допълнителни графологични експертизи от въззивния съд /2 в., 3 в., 4 в. и 5 в./, значението за гражданския съд в настоящия случай, при така предявения иск от приетото от наказателния съд във връзка със същия запис на заповед по смисъла на чл.300 ГПК /6 в., не следва ли отхвърляне на предявения иск при липса на въведени абсолютни менителнични задължения /7 в./. Така формулираните въпроси са некоректно поставени, с оглед приетата и установена от САС фактическа обстановка, при превратно тълкуване на същата, както и на правните норми, приложими в случая. Разрешението на първия въпрос е относимо към дадения ход на делото от САС в о.з. от 30.09.2014 г. при изложени подробни съображения от САС за липса на основание за отлагане на делото по смисъла на чл.142 ал.2 ГПК, които съображения не се оспорват по същество от касатора. В този смисъл принципно формулираният „въпрос“ по пункт 1-ви, без оглед на основанията за отлагане в конкретния случай и доказателствата за това не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват само желание за визиране на процесуално нарушение от САС, каквото не е и извършено. Въпросите във връзка с недопуснатата от САС допълнителна тройна графологична експертиза са необуславящи изхода на спора, а изразяват само желание за допускане на експертиза, депозираща желаното от касатора заключение. В случая са допуснати множество графологични експертизи /една единична и три тройни графологични експертизи/, като обуславящи са въпросите във връзка с кредитираните или некредитирани заключения по същество на спора и изложените аргументи от съда за това, което е и сторено от САС, а не допускане или недопускане на нова тройна експертиза след три такива. По отношение на доводите за 6 в. следва да се посочи, че по делото има данни за водени наказателни производства срещу Р. Б., като конкретно за процесния запис на заповед производството е за извършване на измама със същия по чл.212 ал.4 предл.1-во вр. ал.1 и чл.18 НК и по това обвинение Б. е оправдан, като е прието, че подписът е положен от наследодателката на настоящите ищци, но в наказателното производство се касае за състав на измама, по който изпълнителното деяние не се покрива с основанието по предявения иск в настоящия случай по чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД за прогласяване нищожност на едностранна сделка – запис на заповед, поради липса на съгласие от страна на издателя. В гражданското производство е коментирана и приета липса на убедителност и категоричност при възможност за имитация на подписите, което е различно от изпълнителното деяние на престъплението „измама“, предмет на наказателното производство. В този смисъл няма основание да се приеме наличие на данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Формулираният 7 в. също е некоректно поставен с оглед основанието на предявения иск по чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД. Не е налице и допълнителен критерий за селекция, доколкото соченото от касатора единствено р. № 108/22.07.2011 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК е по предявен иск на основание чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по запис на заповед. Не са изложени основания и доказателства за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, нито съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а самото възпроизвеждане на цитираната разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата Ничка Г. Б. направените и поискани разноски в размер 1200 лв. – договор за правна защита и съдействие. Не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция от ответницата по жалбата М. Г. Ш..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1917/21.10.2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 1722/2014 г.
ОСЪЖДА Р. Х. Б. с адрес [населено място],[жк]бл.302 вх.К ет.4 ап.218 да заплати на Ничка Г. Б., [населено място], [улица] сумата от 1200 /хиляда и двеста лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.