О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 07.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1025 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.Бургас против решение № 147 от 27.12.2016г., постановено по в.т.д. № 348 по описа за 2016г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 427 от 18.10.2016г, постановено по т.д. № 605 по описа за 2015г. на Окръжен съд Бургас, с което дружеството е прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК.
Касаторът обжалва въззивното решение като необосновано и неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционния съд не е изготвил пълен и точен доклад по делото на основание чл.146 ГПК и съответно заедно с въззивния съд не са обсъдили всички искания и възражения на страните в процеса и доводите им. Поддържа, че съдебният изпълнител не е връчил на дружеството изявление на взискателите, настоящи ищци по делото, за прекратяване участието на длъжника Л. Г. в дружеството.
Ответниците по жалбата, ищците П. М. Г., М. М. Г., Д. К., Б. Б. и Д. У., които в писмен отговор, изразят становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В атакуваното решение е прието за установено, че на базата на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, издадено от председателя на Висшия съд, Д., И., е издаден изпълнителен лист в полза на ответниците по касацията против Л. Г., с който е разпоредено последният да им заплати сумата от 1 543 880 евро, от които 1 000 000 евро –главница, 400 000 евро –договорна лихва и 143 880 евро -8% лихва върху главницата, за периода 8.05.2012 г. – 21.02.2014 г. Образувано е изпълнително дело № 20158050400790 пред ЧСИ С. Н., рег. № 805, с район на действие–района на Окръжен съд Бургас, по което ответниците по касация са взискатели. В производството по изпълнителното дело е наложен запор върху притежаваните от длъжника Л. Г. дружествени дялове от капитала на дружеството –касатор, който е бил вписан в Търговския регистър. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е достигнал до извода, че по делото след изтичане на тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК не са постъпили плащания срещу паричното задължение –предмет на изпълнителното производство. Посочено е, че при предявен иск по чл.517, ал.3 ГПК задължение на съда е да установи дали дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника –длъжник част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ или че вземането на взискателя е погасено по какъвто й са е друг начин. Само ако констатира това съдът има право да отхвърли иска. Прието е, че изявлението на взискателите ответници по касация за прекратяване участието на длъжника е било редовно връчено на дружеството по реда на чл. 50, ал.4 ГПК на дата 8.08.2015г., чрез залепване на уведомление. Макар и да оспорва уведомлението от ЧСИ, дружеството–касатор е било известено за висящото изпълнително производство против съдружника най-малко с връчването на исковата молба по настоящото дело на 2.12.2015г., от който момент е можело безпрепятствено да предприеме действия по изплащане на взискателите на припадащия се на съдружника дял или да ангажира доказателства, че задължението на същия е изплатено. При липса на такива доказателства, решаващият състав е счел, че са налице предвидените от правната норма предпоставки за прекратяване на дружеството.
В изложението е налице позоваване на основанията допускане на за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и по отношение на следните формулирани правни въпроси: „1/ При изрично направено възражение от ответника, че не му е връчено изявление от взискателя чрез ЧСИ за прекратяване на участието в дружеството на съдружника длъжник, може ли съдът да приеме за доказан този факт на връчване само въз основа на удостоверение и то изхождащо от лице, чието всъщност действие оспорваме?; 2/ При оспорване действията на ЧСИ във връзка с предявяване на констативния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, съдът длъжен ли е да даде възможност на оспорващия да го стори с всички процесуални способи по ГПК?; 3/ Фактът на връчване на ответника на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството подлежи ли на косвен съдебен контрол при направено възражение?; 4/ При ненадлежно връчване на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника длъжник в дружеството, тече ли тримесечния преклузивен срок за дружеството недлъжник да извърши действия, свързани с изискванията на закона, а именно : изплащане на приспадащата се част на съдружника длъжник от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или следва да се приеме /така както е приел в съдебния си акт БАС/, че и след завеждане на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК до момента на разглеждане на делото в БАС ответника е имал време да извърши това процесуално действие? Разрешени в противоречие с решение от 24.03.2014г. по т.д. № 171/2013г. на ОС-Плевен, решение № 1405/26.08.2015г. по т.д. № 549/2014г. на СГС, решение № 179/12.12.2015 г. по т.д. № 252/2015 г. на ОС-Пазарджик и решение № 823/19.12.2014 г. по т.д. № 780/2014 г. на П.”
Първите три въпроса не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като не обуславят крайният изход на спора, доколкото съдът е приел, че дори да не е налице редовно връчване от страна на съдебния изпълнител на волеизявлението на взискателите за прекратяване на членственото правоотношение на длъжника им в дружеството – касатор преди завеждането на конститутивния иск по чл.517, ал.3 ГПК, това не би се отразило на основателността на иска, тъй като липсва плащане в полза на взискателите относно приспадащата се част съдружника – длъжник от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Предвид неосъщественото общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителните селективни критерии.
Последният въпрос също не може да обуслови допускането на решението до касация. На първо място, въпросът е предпоставен от съдържащото се в него твърдение, че има ненадлежно връчване от страна на съдебния изпълнител на волеизявлението на взискателите, противно на решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради което въпросът не е обуславящ за изхода на спора и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. На второ място, съгласно задължителната практика на ВКС – решение № 114 по т.д. № 271/2009г. на ВКС, ТК, ответникът по иска по чл.517, ал.3 ГПК може да предотврати уважаването му, ако извърши плащане на дълга на съдружника включително по време на висящността на конститутивния иск, а не само в тримесечния срок от връчването от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване на членственото правоотношение, в каквато насока е и въззивният акт. На трето място, липсват доказателства представените от жалбоподателя съдебни актове, да са влезли в сила, поради което не се доказва те да формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е осъществен и критерият по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който е формално посочен в изложението, без да са конкретизирани обстоятелствата, въз основа на които се поддържа неговото проявление.
Предвид изхода на делото, на ответниците по касацията, следва да се присъдят направените разноски в размер общо на 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение или по 100 лева на всеки от тях.
С оглед на изложеното настоящият състав на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 27.12.2016г. по в.т.д. № 348 по описа за 2016 г. на Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА „С. пропъртийс БГ” О., [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. М. Г., М. М. Г., Д. К., Б. Б. и Д. У., всички граждани на И., представлявани от адв. К. С., [населено място], пл. „Баба Г.” №8, по 100 лева или общо 500 лева- разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.