О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
[населено място], 03.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1085/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М., [населено място] срещу решение № 2256 от 09.12.2015г. по гр. д. № 3014/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с – в, с което е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част от 30 000 лева до 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.05.2010 г., заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 29.05.2010 г. до окончателното изплащане.
Касаторът Р. М. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част за сумата над 30 000 лв. до размера на предявения иск за 100 000 лв., като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при необоснованост. Счита, че въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта и по конкретно чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, поради което и присъденото обезщетение се явява занижено и крайно несправедливо. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалвана част и присъждане на още 70 000 лв. обезщетение, ведно със законна лихва от 29.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за трите инстанции.
В инкорпорираното в жалбата приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се съдържа общото твърдение, че въпроса за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдържа се позоваване на ППВС № 4/1968 год.
Ответникът по касационната жалба, ЗД [фирма], [населено място], не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел за безспорно, че Р. Р. М. е претърпял телесни увреждания в резултат на ПТП на 29.05.2010г., вина за което има В. И. Й. – водач на товарен автомобил „М. Л – 200”, с рег. [рег.номер на МПС] , като автомобилът е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД [фирма], [населено място]. Решаващият състав при определяне на размера на обезщетението се е мотивирал с периода и интензивността на търпените болки и страдания, периода на възстановяване, както и с обстоятелството, че е отшумяло полученото мозъчно сътресение и е налице зарастване на счупената горна челюст, както и, че не е налице неблагоприятна прогноза за здравословното състояние на ищеца.
Въпреки, че въпросът за приложението на правилото на чл.52 ЗЗД е обуславящ изхода на спора и покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са осъществени допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е налице противоречие със задължителната съдебна практика по прилагането на чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/1968 год. и решенията по чл.290 ТЗ. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр. Доколкото посочените обстоятелства по делата са различни, те водят и до определяне на различен размер на обезщетенията по тях, поради което по отношение на правния въпрос не се простира и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК..
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2256 от 09.12.2015г. по гр. д. № 3014/2014 г. на Апелативен съд – София, ГО, 1 с – в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.