О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
[населено място], 24.08.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3088 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 894 от 7.05.2014г., постановено по т.д. 2006/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав. Касаторите С. „А. з „И.-А.” и П. З. П. от [населено място], чрез адв. Т. В. САК, поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
С обжалваното решение САС е обезсилил решението на СГС 26.11.2012 г. постановено гр.д. № 1351/2011 г., с което е отхвърлен искът на касаторите – ищци за разгласяване решението на СГС, VІ ТО, 7 с.в., постановено по гр.д. № 1285/2007 г. в два всекидневника и чрез Канал 1 на Б., като недопустимо и по този иск производството по делото е прекратено. С оглед на съдържанието на касационната жалба ВКС приема, че решението на САС, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 95, ал.1, т.6 ЗАПСП /за разгласяване на диспозитива на съдебното решение, постановено по гр.дело № 1285/2007г. на СГС/, не е предмет на касационно обжалвани. Поради необжалването му, решение, с характер на определение, е влязло в сила.
Ответникът по жалбата С. Български футболен съюз заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решението САС е потвърдил решението на СГС, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове на С. „А. И.-А.” в полза на П. и П. З. П. с правно основание чл. 94 ЗАПСП. САС е приел за установено сключването на договор на 10 март 2004 г. със страни А., съищеца П. и С. „Б.”, с предмет на договора предоставяне на ползувателя изключителното право на използване на произведение на автора П. – художествен проект емблема на Б. – официален знак на кирилица и латиница в цветен и чернобял вариант. Принадлежащите на дизайнера авторски права се отстъпени възмездно за срок от три години срещу възнаграждение 100 000 лв. Съдът е приел също, че страните не са се възползвали от клаузата на чл. 7.4 за продължаване действието на договора. За безспорно е прието обстоятелството, че действието на договора е прекратено. Счетено е, че не са представени доказателства за използване на емблемата в периода от 12 април 2007 г. до завеждане на делото, а доколкото такива има по делото / печатни материали и снимков материал от 2011 г./ те не са били приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото. Недоказани са останалите твърдения за използване на емблемата през процесния период – от прекратяване действието на договора от 10.03.2004г. до датата на подаване на исковата молба. С оглед липсата на договор между страните поръчващият има право да използва емблемата и без разрешение на автора, съгласно чл.42, ал.2 ЗАПСП.
Касаторите формулират следните правни въпроси:
1. При условие, че няма писмен договор за поръчка, а само възлагателно писмо, подписано от една от страните, без същото да съдържа клаузи за възнаграждение за автора и др. реквизити на договор, налице ли е договор за поръчка и съответно приложение на чл.42, ал.2 ЗАПСП? Поддържа се противоречие на решението с решение №620 по т.дело № 229/2008г. на ВКС, ТК и определение №236 по т.дело №755/2011г. ВКС, ТК постановено по реда на чл.288 ГПК.
Въпросът е релевантен за спора, но касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определенията по чл.288 ГПК, каквото е определение № 236 не формират съдебна практика, тъй като с тях ВКС не се произнася по материалноправен или процесуалноправен въпрос със сила на пресъдено нещо. Съгласно ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които стоят за разглеждане в задължителната предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните. Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Становището на отделния тричленен състав относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне от ВКС, изразено в определение по чл. 288 ГПК, представлява само едно правно мнение, което не е в състояние да разреши по окончателен, обвързващ страните по делото начин този въпрос.
Касаторът не обосновава допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тази хипотеза предполага установеност на това, че съдът с атакуваното решение при разрешаван на определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и от значение за изхода на спора, е мотивирал разрешаването му в противоречие с приетото по посочени от касатора съдебни актове на ВКС , ВС или съдилищата. В случая касаторът се позовава на абзаци от мотиви на решение на въззивен съд, изведени като правен извод, в които е било прието, че са били създадени от ищеца с договор за изработка определен брой етикети, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗАПСП за възможността ответникът, в качеството си на поръчващ да ползва произведението без разрешението на автора. От съпоставката на мотивите следва, че въззивният съд по конкретното дело не е приел нещо по различно от приетото в обжалваното решение. В исковата молба по гр.д. №1285/2007г. по описа на СГС, залегнало и в мотивите на решението, П. е признал факта, че е изработил художествен проект емблема на Б. по поръчка на Б. с възлагателно писмо № 5-780/21.11.2003г. В цитираното решение на ВКС, постановено по реда на отм. ГПК, не се дава отговор на поставения от касатора въпрос, поради което не се обосновава допълнителния селективен критерий.
2. Договорът от 10.03.2004г. представлява ли „уговорено друго” според разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗАПСП. Посоченото в ал.2 на чл.42 ЗАПСП „ друго уговорено” по какъв начин следва да бъде договорено – само в самия договор за поръчка или може да бъде уговорено в друг , отделен договор? Договорът за използване на произведение обвързва ли страните по отношение на уговорения в него начин на ползване от страните, той ли е меродавен за разкриване на волята на страните относно използване на произведението, при условие, че няма сключен друг договор, в това число и договор за поръчка? По този въпрос като допълнителен критерий се сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По този допълнителен критерий касаторът поддържа, че посочените материално правни въпроси са съществени за правилното решаване на спора, но направените от въззивният съд изводи са в противоречие с материалния закон чл.42, ал.2 ЗАПСП и поради липса на съдебна практика по поставените въпроси и по приложение на разпоредбата, допускането разглеждането на касационната жалба ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че след като самата разпоредба поддържа такава възможност ” ако не е уговорено друго” , различно от принципно въведеното положение ” възложителят да използва без разрешение на автора създаденото произведение” въззивният съд е следвало задължително да обсъди договора от 10.03.2004г., а в случая мотиви не са изложени.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че на основание чл.280, ал.1 , т.3 ГПК касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по част от формулираните от касатора в т.2 правни въпроси : Договорът, с който се предоставя изключителното право на ползване на художествения проект от автора му на възложителя на проекта за определен в него срок, представлява ли „уговорено друго” според разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗАПСП. Посоченото в ал.2 на чл.42 ЗАПСП „ друго уговорено” по какъв начин следва да бъде договорено – само в самия договор за поръчка или може да бъде уговорено в друг, отделен договор?
Останалите два въпроса се отнасят до доказване на ползването на произведението на автора от ответника и задълженито на съда да обсъди доказателствата по делото т.е. отговорът по тях е поставен в зависимост от отговора по въпроса, по който се допуска решението до касационно обжалване.
Касаторите на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата за ДТ ще следва да внесат ДТ по сметка на ВКС в размер на 2806 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №894/ 7.05.2014г., постановено по в.т.дело №2006/2013г. на Софийския апелативен съд, т.о., пети състав, с което са отхвърлени предявените искове.
Указва на С. „А. И. А.” и П. З. П. да представят в деловодството на ТК на ВКС платежно нареждане за внесена ДТ по сметката на ВКС в размер на 2806 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ, делото да се докладва за насрочване на председателя на първо търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: