О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 16.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3558 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. А. Г. чрез адвокат В. В. срещу решение № 1036/30.05.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 380/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.411 ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 40483 лв. – застрахователна сума по договор за застраховка „Злополука, комбинирана с медицински разходи при пътуване в чужбина”.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – преименуван сега [фирма] /удостоверение от 13.09.2013 г. от А. по вписванията/ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от настоящия касатор срещу [фирма] по чл.411 ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 40483 лв. – застрахователна сума по договор за застраховка „Злополука, комбинирана с медицински разходи при пътуване в чужбина”. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че между страните е сключен застрахователен договор на 07.10.2002 г. с период на действие 24.02.2003 г. – 24.04.2003 г. На 01.03.2003 г. в кралство Испания, [населено място] де М. при пресичане на булевард в края на уличното платно ищецът паднал, загубил съзнание и бил приет в болница за периода от 01.03.2003 г. – 28.03.2003 г., за което време направил медицински разходи в размер на 20706.56 евро, равняващи се на 40483 лв., които претендира от застрахователя с оглед сключения застрахователен договор. САС е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно приетата фактическа обстановка и конкретно на извода, че претърпяната от ищеца загуба на съзнание категорично не е с травматичен произход, като това е мотивирано с отразяванията в болничната документация, в които не се съдържат данни за следи от наранявания. На основание чл.272 ГПК САС е препратил към мотивите на СГС, изложил е и допълнителни съображения конкретно във връзка с некредитирането на свидетелски показания на А. В. в частта им, в която свидетелят твърди, че ищецът се е подхлъзнал и е останал проснат по гръб, което според САС противоречи на фактическите твърдения на самия ищец, че е паднал по лице, а и не съответства на данните в медицинската документация и заключенията на съдебно-медицинските експертизи. САС е изложил и допълнителни съображения относно неоснователността на предявения иск. Със сключения застрахователен договор страните са приели, че злополуката представлява настъпило внезапно и не по волята на лицето събитие, причинило нараняване и довело до нетрудоспособност /временна или трайна и/или смърт/ при уточнението, че не се считат за злополука нещастните случаи, настъпили в резултат на общи заболявания, както и травматичните увреждания, получени при припадъци в резултат на заболявания. При така сключения застрахователен договор и доказателствата по делото: заключения на съдебно-медицински експертизи – 4 броя, САС е приел, че загубата на съзнание от ищеца, наложила приемането му в болница се дължи не на травматично увреждане /вследствие на черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка, причинена от удар в областта на главата/, от което следва, че същата не е получена в резултат на внезапно спъване и падане, а е резултат на временна загуба на съзнание в резултат на вегетативно-дистонна реакция при уточнено ендокринно заболяване – хипотиреоидизъм, което събитие е изключен застрахователен риск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Следва ли съда в настоящия казус да обсъди обстоятелството дали при загуба на съзнание вследствие на удар, потърпевшият следва да има задължително следи от травма?” 2. „При наличието на заключения от експертизи, които не дават категоричен отговор на поставените им задачи и отговарят в сферата на вероятността и наличието на категорични свидетелски показания базирани на фактология, кое от тези доказателства се ползва с по-голяма тежест и следва да бъде кредитирано от съда?” 3. „В съдебен процес съдът може ли едновременно да кредитира свидетелски показания, които са относно факти и обстоятелства дадени от лични възприятия и едновременно да отхвърли /неприеме/ същите поради причина, че свидетелят няма дадена квалификация?”
Разрешението и на трите въпроса е фактологично обусловено от обсъждането на събраните по делото доказателства и приетата за установена от тях фактическа обстановка. В случая САС като решаващ съд е изложил своите съображения във връзка със събраните по делото доказателства, а не се е задоволил само с препращане към мотивите на СГС. Така формулираните въпроси не са във връзка с приетите за установени факти по делото със събраните доказателства и тяхното обсъждане, която дейност на САС на настоящия етап ВКС не може да ревизира, а по същество изискват обсъждане с приемане на фактически и правни изводи в съответствие с поддържаната от ищеца теза за наличие на покрит застрахователен риск. В този смисъл въпросите не са такива по чл.280 ал.1 ГПК. САС е обсъдил доказателствата за наличие или липса на следи от наранявания на ищеца, с оглед на което е подкрепил изводите на експертите, че загубата на съзнание от ищеца няма травматичен характер /1-ви въпрос/, като този извод е подкрепен и от данните в медицинската документация за приема на ищеца в болнично заведение и извършените медицински изследвания. Вторият въпрос е некоректно поставен, тъй като и СГС, и САС като въззивен съд са обсъдили всички доказателства, конкретно относно свидетелските показания и заключенията на експертите във въззивното решение са изложени съображения за кредитирането им или не, а тази преценка при изложени съображения не може да се ревизира на настоящия етап. Третият въпрос е неотносим към спора, тъй като САС допълнително е изложил съображения във връзка с показанията на свидетеля А. В., които не следва да бъдат кредитирани в една посочена част, поради несъответствието им с твърденията на самия ищец, вписванията в медицинската документация и заключенията на експертите, а не поради липса на квалификация на свидетеля, както се сочи във въпроса.
Относно така формулираните въпроси липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Няма противоречие с приложеното ТР № 1/2001 г. на ВКС относно обсъждане на всички доказателства и излагане на съображения за това, а искане за допускане на касационно обжалване и осъществяване на касационен контрол върху решението на САС, с което се мотивира наличие на необоснованост на въззивното решение – основание по чл.281 т.3 ГПК и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Но основанията по чл.280 ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281 ГПК, различен е и редът и последователността за произнасяне по тях. Твърденията за липса на съдебна практика по формулираните въпроси и едновременно с това за противоречиво разрешение по тях не мотивира наличие на никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1036/30.05.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 380/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.