Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София, 08,11, 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1021 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Я. Г. С. чрез адвокат М. Н. срещу решение № 1698/31.10.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1843/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Благоевградски окръжен съд /БлОС/ е предявен иск от Я. Г. С. по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.179 ал.1 ЗЗД, 172 ал.2 ЗЗД и чл.170 ЗЗД срещу [фирма] за прогласяване нищожност на вписаната по молба на банката договорна ипотека върху собствения на С. недвижим имот в [населено място], извършено на 17.11.2003 г. под № 002498 в службата по вписванията при Благоевградски районен съд на основание чл.172 ал.2 ЗЗД, за което вписване ищецът твърди нищожност, тъй като не е извършено сключване на нов ипотечен договор и ищецът не е давал съгласие за такъв. Искът е отхвърлен от БлОС, чието решение е потвърдено от САС.
САС е квалифицирал иска по чл.124 ГПК вр. чл.172 ЗЗД. САС е приел, че е предявен иск за прогласяване нищожността на вписване на договорна ипотека от банката, извършено на 17.11.2003 г. и искът е неоснователен Приел е, че не е предявен иск за нищожност на първоначално учредената ипотека през 1993 г., тъй като са наведени само твърдения от ищеца в тази насока, но без да е направено изменение на иска по съответния ред. Според САС първоначалната ипотека е учредена на 10.05.1993 г., а вписването на 17.11.2003 г. е различно от юридическия факт на първоначалното вписване. Първоначално учредената и вписана ипотека на 10.05.1993 г. е със срок на действие на вписването 10 години – чл.172 ал.1 ЗЗД и този срок е изтекъл на 10.05.2003 г., но преди изтичането вписването не било подновено. На 17.11.2003 г. е извършено вписване на ипотеката върху същия имот на основание чл.172 ал.2 ЗЗД, за което вписване ищецът твърди нищожност, тъй като не е извършено сключване на нов ипотечен договор и той не е давал съгласие за такъв. Според САС щом ипотеката не е заличена по реда на чл.22 от Правилника за вписване /ПВ/ с изтичане на 10-годишния срок, това има за последица само визираната в чл.172 ал.2 ЗЗД – ипотеката може да се впише наново, но се променя редът й – от новото вписване. Вписването „наново”, което визира чл.172 ал.2 изр.1-во ЗЗД и чл.18 ал.4 от ПВ не предвижда сключване на нов ипотечен договор, защото в противен случай законовият термин би бил „учредена”, докато законът говори за ново вписване „наново”, а не ново учредяване. Според САС законът не изисква повторно изпълнение на първата част на фактическия състав – ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД, както е поддържал ищецът. Само заличаването на договорната ипотека по чл.22 от ПВ погасява и учредената договорна ипотека, защото заличаването, както и вписването на ипотеката има конститутивно действие. Само в хипотезата по чл.22 от ПВ – при заличено вписване на ипотека, не може да се извърши нотариалното действие – вписване наново на основание чл.172 ал.2 ЗЗД на договорна ипотека – аргумент от 179 ал.3 изр.2-ро ЗЗД. Доколкото в случая, на 17.11.2003 г. е извършено наново вписване, без преди това да е извършено заличаване на първоначалното вписване, макар 10-годишният срок от учредяването на ипотеката и първоначалното й вписване да е изтекъл, извършеното вписване на 17.11.2003 г. е валидно действие и не страда от пороци, на които ищецът се позовава – липса на сключване на нов ипотечен договор и ново съгласие на длъжника.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси, за които твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК:
1. Какъв е процесуалният ред за вписване наново на ипотека след изтичане на 10-годишния срок от вписване на първоначалната ипотека? Може ли без съгласие на ипотекарния длъжник, различен от длъжника по обезпеченото вземане, старата ипотека да бъде вписана отново след изтичане на 10-годишния срок?
2. Следва ли сезираният съд да се произнесе по твърдения, наведени с допълнителна искова молба по реда на чл.143 ал.2 ГПК?
Първият въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. САС се е позовал в своето решение на определение на ВКС № 69/26.01.2012 г. по ч.т.д. № 818/2011 г., постановено по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, което има задължителна сила, тъй като е постановено по чл.280 ГПК и формира сила на пресъдено нещо /ТР № 2/28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Вярно е, че няма пълно фактологично тъждество с фактологията по настоящото дело, но има тъждество относно правните аргументи за действието и реда за вписване на ипотека след изтекъл 10-годишен срок при наличие или липса на заличаване на първоначалното вписване. Различията в правната теория, цитирани от касатора, не обуславят различия в съдебната практика, нито мотивират наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, за да се приеме, че е налице този допълнителен критерий за селекция. Касае се за конкретни и ясни разпоредби на ЗЗД и ПВ – чл.172 ЗЗД, чл.18 и чл.22 ПВ, по които има съдебна практика, без касаторът да е установил същата да е противоречива, следователно не е установена и нуждата от тълкуване на разпоредбите, поради неяснота или необходимост от ново тълкуване на същите за преодоляване на погрешна съдебна практика с погрешно тълкуване на тези разпоредби.
Вторият въпрос е некоректно зададен и несъобразен с приетото от САС. Изменение на иска е предприетата от ищеца промяна на предмета или на страните по висящ процес. Изменение на иска се извършва когато ищецът заменя основанието, петитума или някоя от страните по първоначалния иск с друго основание, друг петитум или друга страна. Изменението на иска е винаги действие на ищеца, отправено до съда. Съдът не може без изменение на иска, предприето от ищеца, да присъди повече от исканото, да се произнесе по друг спорен предмет или да уважи иска на друго основание. Както вече се посочи по-горе, САС изрично е отразил в мотивите си, че с наведените си твърдения в о.з. от 02.06.2008 г. относно първоначално учредената ипотека, ищецът не е направил изменение на иска си чрез въвеждане на нов петитум. Щом това е така, съдът не дължи произнасяне по тези твърдения, произнасянето би било недопустимо, тъй като не е направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Интерпретацията на ищеца в изложението му, че се касае за допълване на исковата молба по реда на чл.143 ал.2 ГПК не обосновава изменение на предявения иск и необходимост от произнасяне по него, както е посочил и САС. Макар и некоректно зададен, въпросът е във връзка с решението на САС по спора, но липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.214 ГПК не се нуждае от изправително тълкуване, както и тази на чл.143 ГПК, липсва противоречива практика или необходимост от промяна на съществуваща съдебна практика.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1698/31.10.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1843/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.