Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София 28.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3350 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА.
Образувано по молба на Мерал М. А. от [населено място] с искане за отмяна на арбитражно решение от 30.03.2013г., постановено по вад № 118/2012г. на Арбитражния съд при Б.. С това решение ищцата е осъдена да заплати на М. И. И. от [населено място]: 1.сумата от 3420 лв., представляваща неплатен наем за ползването на недв. имот ап., намиращ се в сградата на [улица], ет.пети/ четвърти надпартерен етаж/ за времето от 6.09.2010г. до 8.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 9.03.2012г.; 2. сумата от 200 лв. мораторна лихва върху неплатените наеми за периода до 9.03.2012г.; 3. сумата от 1550 лв. обезщетение за ползване без правно основание на същия имот за времето от 8.02.2012г. до 8.10.2012г. и сумата от 1549.80 лв. разноски по делото. С решението ищцата е осъдена да предаде държането на описания по – горе недв. имот.
Според ищцата арбитражната клауза в договора за наем / чл.15/ не се отнася и не урежда извъндоговорните отношения между страните по делото след прекратяване на договора за наем, поради което арбитражния съд не е компетентен да разгледа правния спор, с оглед на разпоредбата на чл.26, ал.1 от Правилника на АС при Б.. Позовава се на нищожност на договора за наем, като сключен с един от съсобствениците на апартамента в нарушение на чл. 32, ал.1 Закона за съсобствеността, при наличието на изрично упълномощаване, съгласие и решение на останалите съсобственици. По делото не е представено доказателство за решение на съсобствениците за отдаване на имота под наем. Поддържа, че за сумата от 3420 лв., / неплатени наеми за периода от 6.09.2010г. до 8.02.2012г./, както и за мораторните лихви върху сумата от 200 лв., арбитражното решение е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като договорът за наем е изтекъл след изтичане на уговорения в него срок – 6.07.2010г. Що се касае до уважение иск за сумата от 1550 лв. ищцата счита в тази част арбитражното решение за незаконосъобразно, тъй като ищецът в хода на делото не доказва при условията на пълно и главно доказване, че имотът е бил ползван от нея за периода от 8.02.2012г. до 8.10.2012г.
Исковата молба е постъпила в деловодството на ВКС на 15.07.2013г.
Арбитражното решение е връчено на ищцата – ответница по арбитражното дело чрез пълномощника й адв. Р. Д. САК на 15.04.2013г., поради което следва да се приеме, че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Предмет на обсъждане са изложените в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т.3 и т.5 ЗМТА, доколкото са заявени в преклузивния тримечен срок за подаване на искова молба по чл.48, ал.1 ЗМТА. Развитите в молба вх.№ 8419/16.09.2013г. допълнителни доводи за лишаването й от правото да участвува в процеса на равнопоставени начала с другата страна, поради отсъствието й от страната и от правото своевременно да организира защитата си в арбитражния процес, основание по чл.47, т.4 ЗМТА, не се обсъждат, тъй като са направени след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Ответникът М. И. И. от [населено място], по подробно изложени съображения в отговор на исковата молба прави, искане да се остави молбата без уважение. Прави се искане за присъждане на разноски за това производство.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Предвид последиците от арбитражното споразумение, които са процесуални, за валидността му като процесуален договор е необходимо да е налице писмено съгласие на страните, или на техните законни представители, или пълномощници, което да е оформено самостоятелно или като клауза в друг договор за възлагане на конкретно посочен арбитраж да реши очертаните в това споразумение спорове, вече възникнали или бъдещи, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, в които е дадено легално определение на арбитражното споразумение, както и изискванията, на които то следва да отговаря като процесуален договор. В случая ищцата не оспорва, че договорът за наем е подписан от нея, а следователно и арбитражната клауза, като инкорпорирана в материалноправния договор. Постигането на съгласие между страните, възникналите по изпълнението на договора за наем спорове да се разгледат от АС при Б., обуславя действителност на арбитражното споразумение и компетентност на арбитражния съд/ чл.19 ЗМТА/. В този смисъл поддържаното твърдение в исковата молба за недействителност на договора за наем, не се отразява на действителността на арбитражното споразумение. Нищожност на облигационния договор не означава сам по себе си недействителност на съдържащото се в него арбитражно споразумение/ чл.19, ал.2 ЗМТА/.
По основанието за отмяна по чл.47, т.3 пр.първо ЗМТА – предметът на спора не подлежи на арбитраж:
Арбитражното решение може да бъде отменено, когато АС е разгледал спор, предметът на който не подлежи на арбитраж.
Разпоредбата на чл. 47, т.3, пр. първо има предвид неарбитрируеми спорове. Съгласно чл.19, ал.1 ГПК предмет на арбитраж могат да бъдат само имуществени спорове, т.е. права, които са оценими в пари. Не могат да бъда предмет на арбитраж неимуществени спорове по дела, които по силата на изрична разпоредба могат да бъдат започнати само от прокурора или в чието разглеждане трябва да участвува прокурор, спорове за вещни права и владение върху недв. имоти /владелчески искове/, издръжка и права, произтичащи от трудово правоотношение. В случая отношенията между страните са по изпълнението на договор за наем /спор по облигационно правоотношение/, такива спорове са арбитрируеми, поради което исковата молба за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.3 пр. първо ЗМТА се явява неоснователна.
По основанието по чл.47, т.5 ЗМТА решението разрешава спор, който не предвиден в арбитражното споразумение. Основанието за отмяна по чл. 47, т. 5 ЗМТА е относимо към случаите на разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържащ произнасяне извън предмета на спора. В случая ищцата се позовава на първата предпоставка на чл.47, т.5 ЗМТА.
Съдът взе предвид следното:
В чл.15 на договор за наем от 6.05.2010г., страните са сключили арбитражна клауза, според която споровете по изпълнението, тълкуването и прекратяването му да се отнесат за разрешаване от трима арбитри към АС при Б., съобразно неговия правилник. А. съд е разгледал обективно съединени искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатен наем за периода 6.09.2010г. до 8.02.2012г., по чл.236, ал.2 ЗЗД обезщетение за ползване на имота без правно основание след 8.02.2012г., по чл.86 ЗЗД – лихва за забава по иска по чл.232, ал.2 и иск по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД за възстановяване на държането на недв. имот. В случая има пълно съвпадение между заявеното в петитума на исковата молба с диспозитива на постановеното арбитражно решение. Обстоятелството, че страните по делото изрично са се договорили, че арбитражното споразумение е относимо към всички спорни въпроси, възникнали по изпълнение и прекратяването на този договор, обуславя правен извод, че заявените обективно съединени искове, в които изрично ищецът се е позовал на договорно неизпълнение на задължения на наемателя, вкл. и на задължението му да върне наетия имот, последица от незпълнение на което е заплащане обезщетение от ползването, попадат в обхвата на предвидените в арбитражното споразумение спорове.
Що се касае за правилността на изводите на АС по отделните искове, те не могат да бъдат предмет на обсъждане. Арбитражното производство е едноинстанционно и ВКС не действа като въззивна или контролно отменителна инстанция по предявените искове по чл.47 ЗМТА. Доводите дали договорът е проявил правно действие, дали е прекратено действието му и при настъпването на какви условия, има ли решение на съсобствениците за отдаването на обекта на договора по наем, за ползването му и начина на управление, са все доводи за законосъобразност и обоснованост на арбитражното решение, които обаче не могат да бъдат предмет на обсъждане и проверка в производство по чл.47 ЗМТА. На други основания извън изчерпателно изброените в чл.47 ЗМТА не може да се иска отмяна на арбитражно решение. Арбитражното решение не може да бъде атакувано поради противоречие с материалния или процесуален закон, непълнота на доказателствата или необоснованост.
Изложеното налага извод за неоснователност на предявения иск.
На ответника ще следва да се присъдят разноски за сумата от 590 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие от 25.11.2013г.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.47, т.3 и т.5 пр. първо ЗМТА на Мерал М. А. от [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 30.03.2013г., по вад.№118/2012г. на Арбитражния съд при Б..
ОСЪЖДА Мерал М. А. от [населено място] да заплати на М. И. И. от [населено място] разноски 590 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: