3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
София 05.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №74 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.3 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на Н. Д. С., Г. П. Н. и К. К. К. срещу решение от 24.09.2013г., постановено по арб. дело № 20130723002 на Арбитражния съд за търговски и потребителски договори. С решението ищците са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 32 301, 18 лв., която включва главница и договорна лихва по договор за финансов лизинг от 30.03.2010г., сумата от 386.09 лв. неустойка по чл.92 ЗЗД във връзка с чл. 288 ТЗ, сумата от 276.56 лв. допълнителни разходи съгласно раздел VІІ, т.1 и раздел Х т.1 от общите условия на договора за финансов лизинг и за сумата от 532.53 лв. на основание чл.79 ЗЗД във връзка с чл.345, ал.2 ТЗ – данък МПС 2013. С решението са присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски. Ищците поддържат исковата молба в съдебно заседание, като претендират направените в това производство разноски.
Ответникът [фирма] – [населено място], чрез пълномощника адв. С. А., в писмен отговор излага съображения за оставяне без уважение исковата молба. Това становище се поддържа от представителя на ответника в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е предявен в преклузивния срок по чл.48 ЗМТА. Решението е постановено на 24.09.2013г. Решението е връчено на ищците на 9.10.2013г. Исковата молба е подадена на 27.12.2013г.
По основанието по чл.47, т.3, пр. първо ЗМТА:
Ищците поддържат, че съдът се е произнесъл по иск за сумата от 532.53 лв. –данък МПС, който не е арбитрируем, тъй като споровете по данъчни правоотношения са подсъдни изключително на административните съдилища и не подлежат на договорно арбитриране.
Искът е неоснователен. Съгласно чл.19 ГПК не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение спорове, които имат за предмет вещни права или владение върху недв. имоти, за издръжка или права по трудово правоотношение. В случая арбитражният орган не се е произнесъл по данъчно правоотношение между държавен орган и физически лица, подсъдни на административните съдилища, а за поето договорно задължение от страна на лизингополучателя, респ. поръчителите по договора за финансов лизинг, за заплащане на разноските за лизинговата вещ, установени с нормативни актове, каквито са данъци, такси, застраховка и др. които лизингодателят е направил. Съгласно раздел Х т.1 от ОУ лизингополучателят дължи заплащане на всички данъци, такси и други задължения, платими със сключването и изпълнението на договора за лизинг, както и с доставката и ползването на лизинговата вещ, предварително заплатени от лизингодателя. Следователно предмет на иска е изпълнението на облигационно правоотношение, възникнало със сключване на договора за лизинг между първата ищца и ответника по делото, което не попада в ограниченията на чл.19, ал.1 ГПК за права, за които арбитража е изключен.
По основанието по чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА – арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.
Под понятието „обществен ред“, според правната теория и съдебна практика, следва се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, бранещи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено на всяка цена. Такива принципи са равнопоставеност на гражданскоправните субекти, принципи свързани с правото на защита и равенство на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само тези повелителни правни норми, които образуват основата на правопорядъка в държавата. В този смисъл не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т.3, пр.второ ЗМТА.
Ищците поддържат, че решението противоречи на обществения ред доколкото съдържащите се в него мотиви са в противоречие с повелителни и принципни норми, касаещи търговските отношения и тяхното разглеждане при спор. Поддържа, че са нарушени принципите на равенство на страните в процеса и на състезателното начало, което се изразява в превратното тълкуване на доказателствата и свързаните с тях доводи, като тези на ищцовата страна са приети безкритично, а доводите на ответниците са отхвърлени без сериозни правни доводи. Това е довело до постановяване на неправилно решение в нарушение на материалния закон – чл. 302 и чл.309а ТЗ са напълно пренебрегнати. Поддържа се, че лизингополучателят изобщо не е получил дължимото изпълнение от лизингодателя и не е имал фактическа власт върху лизинговата вещ , поради което не дължи исковите суми; лизингодателят не е положил грижата на добрия търговец да се достави на лизингополучателя вещ от серийно производство. Разпоредбите на чл. 302 и чл.309а ТЗ са от кръга на свръх повелителните, пренебрегването им от арбитъра води до незачитане на действащия правопорядък неизправна страна да получи насрещното си вземане без да изпълни своето по договора.
Гаранция за справедлив процес е съблюдаването на принципа за равенство и състезателност в процеса, което означава правото на всяка страна да участвува в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право или да се защити от твърдения, че е нарушила чуждо право. В случая ищците не се позовават на допуснати от арбитражния съд нарушения на правила, които да са ограничили принципа на равенство и състезателност в процеса, като например ограничаването да се ангажират доказателства в подкрепа на свои твърдения срещу претендираното от дружеството право. В обобщен вид изложените от ищците доводи в исковата молба съставляват оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд, поради което те са ирелевантни към соченото основание по чл.47, т.3, пр. 2 ЗМТА. Обсъждането на правнорелевантните за спора факти и доказателствените средства, които ги установяват, възприемането или невъзприемането на доводи на страните или техни възражения по съществуването на материалното право е израз на волята на решаващия орган, сезиран да се произнесе по спорното материалното право. Без да се навлиза в преценката на тяхната правилност, в решението на арбитражния съд са изложени мотиви за задълженията на страните по договора за финансов лизинг по всеки един от обективно съединените искове, като са обсъдени доказателствата по делото и доводите на страните. Даден е отговор на основното възражение на ответниците / ищци по настоящото дело/ за неизпълнение на задължение на лизингодателя да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и има ли пречка да се сключи договор за лизинг за актив, в хипотезата на заместване в дълг по чл.102 ЗЗД, когато към този момент лизинговата вещ се намира в държане на трето лице, когато това обстоятелство е било известно на първия ищец и при тези условия той е сключил договора и е заплащал лизинговите вноски. А. орган не е възприел доводите на задължените лица за недължимост на исковите претенции и тъй като те са относими към осъществената от АС правораздавателна дейност, към материалната законосъобразност на арбитражното решение, която не подлежи на съдебен контрол в производството по чл.48 ЗМТА, ВКС не дължи произнасяне по законосъобразността на арбитражното решение. Цитираните от ищците разпоредби на ТЗ регламентират отношения по търговски сделки и не образуват основата на правопорядъка в държаната, поради което нарушаването им не е основание за отмяна на решението по чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА.
В заключение, с оглед на лимитивно посочените основания от чл.47 ЗМТА и характера на производството за отмяна на арбитражно решение в настоящото производство не може да се извършва проверка за правилността на изводите на арбитражния съд по въведените в исковата молба доводи относими към прилагането на материалното право – чл. 302, чл.309а и др. ТЗ/
С оглед на изхода на делото ответникът има право на направените в това производство разноски, документирани с договор за правна защита и съдействие от 26.02.2014г. в размер на 1650 лв.
Водим от горното съставът на първо отделение на ВКС, ТК,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Н. Д. С. от [населено място], Г. П. Н. от [населено място] и К. К. К. от [населено място] за отмяна на решението от 24.09.2013г., постановено по ар.б.дело №20130723002 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, със седалище в [населено място].
ОСЪЖДА Н. Д. С. от [населено място], Г. П. Н. от [населено място] и К. К. К. от [населено място] да заплатят на „Финанс Л.” , [населено място] разноски в размер на 1650лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: