Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
София, 28.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 794 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.48 във връзка с чл.47, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗМТА.
Образувано е по предявен от Н. М. М. от [населено място] иск против [фирма] за отмяна на арбитражно решение №2595/18.01.2016г., постановено по арб.дело №5966/2015г. на Арбитражен Съд „Арбитер Юстициарум” С.. С решението М. заедно с Н. Д. Д., в качеството му на заемател, са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] общо сумата от 3843.59 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното заплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] не признава иска, като излага подробни съображения в представен писмен отговор на исковата молба. Поддържа, че договорът за револвиращ заем е валидно сключен и е действителен. В договора изрично е записано, че на ищцата, в качеството й на поръчител и солидарен длъжник са предадени и тя се е запознала с общите условия / ОУ/ на договора, като неразделна част от него. В ОУ е уредена подробно арбитражната клауза, към която препраща ДРЗ. Поддържа, че основанието по чл.47, т.3 ЗМТА е поддържано голословно. Спорът е арбитрируем, тъй като не попада в изключенията на чл.19 ГПК. Не са нарушени правата на ищеца в арбитражното производство, тъй като съобщенията за връчване на книжата / искова молба и доказателства/ и призовките за заседанието на арбитражния съд са връчване на посочения в ДРЗ адрес за кореспонденция, при спазване на чл.13.4 от ОУ. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното:
Искът е допустим. Ответникът не оспорва обстоятелството за подаване на исковата молба / нар. жалба/ в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Решението е постановено на 18.1.2016г., а същата е постъпила в деловодството на ТК на ВКС на 16.02.2016г.
Ищцата обосновава искането си за отмяна на арбитражното решение с липсата на арбитражно споразумение, като поддържа, че никога не е давала съгласието си спорът между нея и ответника да се разглежда от арбитражен съд.
Искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2 ЗМТА е неоснователен. Не се оспорва подписа на ищцата, положен върху ДРЗ№[ЕГН] от 28.03.2013г. Ищцата е поръчител на заемателя Н. Д. Д.. Не се оспорва и получаването на сумата по договора за заем от Д.. С подписването на ДРЗ ищцата е обективирала изявление, че е запозната с общите условия към договора, които са й били предадени при подписването му. В клауза Б на договора изрично е посочено, че ОУ към договора представляват неразделна част от него, предадени са на клиента/ заемател/ и солидарния длъжник, че те са се запознали с тях и ги приемат. Кредитодателят, кредитополучателят и солидарния длъжник – поръчител са постигнали споразумение, че всички спорове във връзка или произтичащи от ДРЗ, по неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, ще се решават от арбитър ad hoc или институционален арбитраж, избрани от страните и посочени в чл.13 на ДРЗ. Следователно наличието на подпис на ищцата след обективираното изявление, че са й били предоставени ОУ, че тя се е запознала с тях и е съгласна с клаузите им, дава основание да се приеме за неоснователно оплакването, че не е подписвала арбитражна клауза.
По иска по чл.47, т. 3 ЗМТА. Това основание в исковата молба е аргументирано с твърдението, че решението на арбитражния съд е постановено при отсъствие на доказателства за размера на задължението, респ. дали вземането е изискуемо. Не е представен договорът кредит между страните, не е установен момента на преустановяване на плащането на кредита. Поддържа се също, че спорът не подлежи на арбитраж.
Съгласно чл.47, т.3 ЗМТА основание ще бъде налице, когато се установи, че предметът, с който е сезиран арбитражния съд не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Първото основание не е налице. С арбитражното решение е разгледан имуществен спор, породен от неизпълнение на сключен между страните договор, разрешаването на който от АС страните са уговорили с арбитражна клауза. Съгласно чл.19, ал.1 ГПК не подлежат на арбитраж спорове, които имат за предмет вещни права или владение върху недв. имот, издръжка или по трудови правоотношения. Спорът, с който е сезиран и по който се е произнесъл АС в атакуваното от ищцата арбитражно решение, не попада в изключенията, за които арбитражът е неприложим.
Не е налице противоречие на арбитражното решение с основните принципи на правопорядъка на Република България. Не се установява несъвместимост на съдържанието на решението, както и на начина, по който то е постигнато, с обществения ред. Оплакванията на ищцата се свеждат до неправилност на атакуваното арбитражно решение поради недоказаност на претенцията на дружеството, каквато преценка е извън компетентността на ВКС, тъй като в това производство той не действа като въззивна или касационна инстанция. Целта на производството по чл.48 ЗМТА да се даде защита на страните срещу неблагоприятните последици на арбитражното решение, когато са осъществени изрично предвидените в чл. 47, т. 1 до т. 6 от ЗМТА предпоставки, а не да се ревизира решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по приложението на закона, доколкото съгласно чл.41, ал.3 ЗМТА решението на арбитражния съд влиза в сила с постановяването му и не подлежи на обжалване.
По иска с основание чл.47, т.4 ЗМТА:
Ищцата твърди, че не е уведомена за завеждане на делото, не й е била връчена исковата молба, не й е даден срок на отговор по предявения иск, не е уведомена за назначаването на арбитър, с което е нарушено правото на защита, не е призовавана за заседанието на арбитражния съд.
Искът е основателен. От приложената по делото товарителница, се установява, че са били изпратени до ищцата на посочен в клиентска карта адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.50 – препис от исковата молба, доказателства и разпореждане на съда за насрочване на делото в открито заседание. В приложената товарителница № 5100013090608 на [фирма] е отразено, че пратката е „непотърсена”, с ръкописно отразяване на две дати: 23.12. и 13.01., като при това отбелязване не са положени подписи за връчител, както и не е изписано името на връчителя. При тези данни за връчване на пощенската пратка, АС в протокола на съдебното заседание на 15.01.2016г., както и в решението от 18.01.2016г. , е приел, че ответницата е редовно призована, съгласно процедурата посочена в ОУ. Процедурата за призоваване е уредена в чл.13.4 от ОУ. В чл.13.4 от приложимите към процесния договор за револвиращ заем общи условия на [фирма] / вариант 1.03.2013г./ е предвидено, че арбитражният съд има право да връчва документацията на посочените в ДРЗ адреси, или на посочен последен адрес, за който кредитодателя е уведомен. Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Предвидена е приложимост на тази фикция и в случаите на отказ за приемането им или поради това, че не са потърсени, както и в други, посочени в тази клауза случаи.
При така установените данни, настоящият състав на ВКС, ТК приема, че ищцата не е надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, което представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. Клаузата на чл.13.4 от ОУ, предвиждаща фингирано връчване на документацията по арбитражното дело на страните / призовки и съобщения/ , не може да дерогира разпоредба на чл.31 ЗМТА, във вр. с чл.27 ЗМТА, изискващи реалното връчване на ответника на редовна искова молба, както и действителното уведомяване на ответника за арбитражното заседание. Връчването на документите и редовното призоваване на М. за арбитражно заседание съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и трайната практика на ВКС, ТК – така например, решение №189/17.12.2014 г. по т.д. № 1605/2014 г., решение № 114 от 27.06.2012 г. по т.д. № 1194/2011 г., решение № 190/5.01.2016г. по т.дело № 3126/2014г., решение №20 от 4.02.2016г. по т.дело № 2893/2015г. на и др.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че искът на ищцата по чл.47, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, с което е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3843.59 лв. солидарно с Н. Д. Д., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното заплащане на задължението, както и в частта за разноските, като основателен ще следва да бъде уважен.
Искът по чл.47, т.5 ЗМТА е неоснователен. Арбитражният съд се е произнесъл по спора, с който е сезиран. Арбитражното решение не съдържа произнасяне извън предмета на спора.
Ответникът следва да заплати на ищцата сторените в производството разноски в размер на 153.75 лв., представляващи заплатена ДТ.
С оглед на чл.49 ЗМТА и основанието на което се отменя арбитражното решение, делото ще следва да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.4 ЗМТА арбитражно решение от 18.01.2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” С., постановено по арб.дело № 5966/2015 г., с което Н. М. М. е осъдена солидарно с Н. Д. Д. да заплати на [фирма] общо сумата от 3843.59 лв., ведно със законната лихва, разноски 85 лв. по арбитражното дело и 499.05лв. юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], да заплати на Н. М. М. с ЕГН [ЕГН], сумата 153.75 лв. ДТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: