О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 28.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3532 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.248, ал.3 във вр. с чл.274, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят [фирма] е обжалвал решение № 863 от 25.09.2014г., постановено по делото, което има характер на определение, с което е оставена без уважение молбата на дружеството – жалбоподател по чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на решение №669/27.06.2014г. в частта за разноските. Съдът се е позовал на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, че страната трябва да представи доказателства за платено адвокатско възнаграждение най – късно до приключване на устните състезания. Достатъчно доказателство за плащане на адвокатското възнаграждение е представяне на разписка. Съдът е оставил без уважение възражението на дружеството за намаление на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, поради прекомерност, мотивиран с фактическата и правна сложност на делото.
Искането е за отмяна на решението, имащо характер на определение, като неправилно. Поддържа, че претендираните от ищеца разноски не са доказани с нарочни платежни документи за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение в противоречие с ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Не е представен договор за правна помощ, който да представлява разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото са представени разписки, подписани от трето лице, посочено като пълномощник на ищеца, без да е представено пълномощно установяващо представителната му власт. В представеното по делото пълномощно страните са уговорили за заплащане на възнаграждение в минималните граници по Наредба №1/2004г., преди нейното изменение, без да е конкретизирана сумата.
С частната жалба е обжалвано определението, в частта, с която съдът е отказал изменението на решението в частта, присъдени на [фирма] разноски.
В писмен отговор В. П. излага съображения за неоснователност на частната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски от 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника му адв. Л. П.. Представя разписка за платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.2 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
По съществото на жалбата, в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменението на определението в частта на присъдените в полза на П. разноски в размер на 3447.24 лв.
На стр.5 по гр.д. № 17055/2011г. на Варненския районен съд е приложено пълномощно на В. П. , с което упълномощава адв. Л. П. да го представлява пред съда при воденето на дела срещу дружеството [фирма]. В т.5 на пълномощното е уговорено, че при липса на други писмени или устни договори, ще се прилагат общите правила на Закона за адвокатурата, а размерът на възнаграждението се приема да е определения минимум размер за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За първата инстанция ищецът е направил разноски 359.13 лв. ДТ, заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П. в размер на 2000 лв. от трето лице. При прилагане на уговорката в т.5 на пълномощното, с оглед на за цена на обективно съединените искове от 16 278.23 лв., минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. е 655.56 лв.
Пред въззивната инстанция ищецът е направил разноски ДТ 324.16 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение, по представена разписка от трето лице 1500 лв. Изчислено по Наредба №1/2004г. , съгласно т.5 на пълномощното минималния уговорен размер на адвокатското възнаграждение е 655.56 лв. По делото не са представени доказателства за промяна на уговореното т.5 от пълномощното адв. възнаграждение.
При тези факти, общият размер на разноските на ищеца за първата и втората инстанция 2030.41 лв. Съобразно уважения размер на иска, ищецът има право на разноски по чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 1658.89 лв. В този смисъл ще следва да бъде изменено решението на съда в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.
Независимо, че не е посочен точен размер на адвокатското възнаграждение в представеното по гр.дело № 17055/2011г. на В. пълномощно, размерът е определяем, тъй като страните по упълномощителната сделка са се позовали на Наредба №1/2004г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Обстоятелството, че възнаграждението е платено на адв. П. от трето лице, е ирелевантно в отношенията между страните по делото. Касае се до парично задължение на упълномощителя към пълномощника, което няма пречка да бъде изпълнено от трето лице / чл.73 ЗЗД/.
При така определяния минимален размер на адвокатското възнаграждение, възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно.
По частната жалба в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението относно присъдения ме размер разноски. Жалбата е неоснователна. Съгласно т.11 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС страната трябва да представи доказателствата си за заплатено адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая дружеството е представило договора за правна помощ и съдействие с писмената защита, след като са приключили устните състезания пред районния съд, поради което това доказателство не може да бъде прието при изчисляване на направените от страната разноски.
С оглед на резултата от касационното обжалване на страните не се присъждат разноски за тази инстанция.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение, което има характеристиката на определение в частта за разноските, № 863/25.09.2014 г., постановено по в.т.д.№1199/2013 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 669/27.06.2014г. постановено по делото в частта за разноските, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ решение, което има характер на определение, № 669/27.06.2014г. постановено по в.т.дело № 1199/2013г. на Варненския окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на В. П., гражданин на У., разноски за разликата над 1658.89 лв. до 3447.24 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение / определение/ № 863/25.09.2014 г., постановено по в.т..д.№ 1199/2013 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: