Определение №247 от 25.5.2017 по ч.пр. дело №461/461 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

София 25.05. 2017 г.
.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 461по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.613а, ал.3 ТЗ.
От дружеството [фирма], [населено място] е обжалвано определение на Софийския апелативен съд №3733/8.11.2016г., постановено по ч.т.д № 2374/2016г., с молба да бъде отменено като неправилно, по подробно изложени съображения за наличие на правен интерес от обжалване на определението на СГС от 1.03.2016г.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от [фирма] , с искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, тъй като е постановена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, каквото е определение № 2086/14.04.2016г. на СГС, постановено на основание чл.657, ал.1, т.1 ТЗ.
От [фирма] е постъпило писмено становище, в което се поддържа недопустимост на частната жалба, алтернативното искане е да се остави без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постановеният от СГС съдебен акт подлежи на обжалване пред САС на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.657, ал.4, т.1 от ТЗ. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол. Жалбата е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, като преграждащ развитието на частното производство по въззивното обжалване на определението на СГС.
По същество жалбата е неоснователна.
САС е сезиран с частна жалба срещу определение на СГС от 1.03.2016г., с което е отказана молбата на [фирма] за освобождаване на назначения на дружеството синдик В. А. на основание чл. 657, ал.1, т.3 и ал.2 ТЗ.
С обжалваното определение САС е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството [фирма] срещу съдебният акт на СГС поради липса на правен интерес. След направена справка в търговския регистър САС е констатирал, че въз основа на влязло в сила определение А. е заличен като синдик на дружеството по негова молба. След проведено събрание на кредиторите в търговския регистър е вписан на 15.07.2016г. нов постоянен синдик на дружеството в несъстоятелност. Предвид тази констатация САС е счел за отпаднал интереса на [фирма] за обжалване на акта на СГС тъй като на практика е удовлетворено искането на дружеството за смяна на синдика в производството по несъстоятелност.
Определението е правилно по следните съображения:
Със заличаването на синдика А., определяне от събранието на кредитора и вписване в търговския регистър на нов постоянен синдик на дружеството в несъстоятелност, интересът на жалбоподателя от подадената жалба срещу определението на СГС е отпаднал. Доводите за причинени на дружеството и собственика на капитала имуществени и неимуществени вреди не обосновават правен интерес от обжалване на съдебния акт на СГС, доколкото с Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците на министъра на правосъдието е възложен контрол върху дейността на синдиците. Съгласно чл.23, ал.3 от наредбата министърът изключва от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици или не са изпълнили задължението си по чл.655а, ал. 1 ТЗ. Като заинтересовано лице жалбоподателят може да сезира министъра на правосъдието за проверка на дейността на синдика А.. Решението на контролиращия дейността на синдика орган ще бъде взето въз основа на установените от проверката факти за дейността на синдика, независимо дали твърдяните обстоятелствата за нарушения са установено от съда по несъстоятелността – чл. 655, ал.3 ТЗ. Обстоятелството, че законът не обвързва отговорността на синдика за причинените на длъжника и кредиторите виновно причинени вреди при осъществяването на правомощията му, с освобождаването му като синдик на основание чл. 657, ал.2 ТЗ, също обосновава липсата на правен интерес за обжалване на определението на СГС.
В обобщение обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3733/8.11.2016г., постановено по ч.гр.д. № 2374/2016г. на Софийски апелативен съд, т.о., 13 състав. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

(

Scroll to Top