О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 03.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1272 / 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
От [фирма] е обжалвано определение №1028/29.03.2016г., постановено по в.гр.д. № 3830/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, осми състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на дружеството за изменение на решение 2600/30.12.2015г., постановено по делото, в частта за разноските, които дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на А. Ж. С. за въззивното производство в размер на 6 476.40 лв., вместо 3 655.11лв., както и в частта, с която А. С. е осъден за заплати на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 5960 лв. вместо 6230 лв. В този смисъл се иска постановяване на определение. В жалбата са изложени доводи, че след като в представеният пред въззивния съд договор за защита и съдействие на адв. Ч. не се прави разграничение каква част от адвокатското възнаграждение се отнася за отделните въззивни жалби, то неправилно САС е приел, че в претендираните от С. разноски трябва да се включат и такива относими към обжалването на решението от застрахователното дружество. Жалбоподателят претендира да му бъдат присъдени разноски за отхвърлената част от иска на С. за разликата от 210 000 лв. до 400 000лв., т.е. за обжалваем интерес от 190 000 лв. в размер на 6 230 лв.
Ответникът А. Ж. С. [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.2 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
За да остави без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, дължими за въззивното производство, САС е изложил съображения, че първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло, поради което сторените от страните разноски не се изчисляват само спрямо обжалваната от страната част, доколкото в същите се включват и такива относими към обжалваната от другата страна част, особено в частта на адвокатското възнаграждение, каквито са претендираните по списъците разноски.
За да се произнесе ВКС, ТК, състав на първо отделение, съобрази следното:
Видно от приложения към въззивното дело списък на разноски, [фирма] е претендирало заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8630 лв. за осъществена защита по въззивната жалба на С.. Отделно се претендира възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по въззивната жалба на дружеството. Обжалваемият интерес по тази жалба е 270 000 лв., при което минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е 5850 лв. САС е приел за основателен искът на ищеца за сумата от 210 000 лв., като за разликата до 400 000 лв. е потвърдил първоинстанционното решение. Следователно, съобразно отхвърлената част от претенцията на С. за 190 000лв. ответникът по въззивната жалба има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на сума по – малка от тази присъдена от САС от 5960 лв., поради което и поради липса на жалба от С., определението на САС като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Договореното и заплатено възнаграждение на адв. Ч. за процесуално представителство на С. договорено за „образуване и водене за въззивното производство” е 12 336 лв. Освен изготвяне на въззивна жалба на доверителя му, е представен отговор на въззивната жалба на [фирма]. По въззивната жалба на С. обжалваемият интерес е за сумата от 270 000 лв., а по жалбата на [фирма] 130 000 лв. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК не е направено. Тъй като възнаграждението на пълномощника на ищеца е уговорено за въззивното производство, което вкл. защита по въззивната жалба на упълномощеното от него лице и по въззивната жалба на [фирма], правилно въззивният съд е приел, че при преценка на размера на направените в това производство разноски трябва да бъде съобразен резултата от обжалването по двете жалби. В случая същите възлизат на 5860 лв., а не както ги е определил САС – 6476.40 лв.
С оглед на изложеното частната жалба е частично основателна. Обжалваното определение ще следва да бъде отменено в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на А. Ж. С. [населено място] разноски – адвокатско възнаграждение за разликата над 5860 лв. до 6476.40 лв. В останалата обжалвана част определението като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1028/29.03.2016г., постановено по в.гр.дело № 3830/2015г. на Софийски апелативен съд, г.о., осми състав, в частта с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение № 2600/30.12.2015г., постановено по в.гр.д. №3830/2015г., в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на А. Ж. С., [населено място] разноски за въззивното производство за разликата над 5860 лв. до 6470.40 лв., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ решение №2600/30.12.2015г., постановено по в.гр.д. №3830/2015г. на Софийски апелативен съд, г.о., което има характер на определение в частта за разноските, с което [фирма] е осъдено да заплати на А. Ж. С. от [населено място] разноски за въззивното производство за разликата над 5860 лв. до 6470.40 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1028/29.03.2016г., постановено по в.гр.дело № 3830/2015г. на Софийски апелативен съд, г.о., осми състав, в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: