О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 15.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия M.Костова ч.т.д. № 1587/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] (н), [населено място], срещу определение № 246/12.04.2016 г., постановено по ч.в.т.д. № 206/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу определение № 1930/29.05.2015г. / 27.05.2015г. дата на постановяване / по т.д. №1945/2014 г. на Варненския окръжен съд, като недопустима, поради липса на правен интерес и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита отказа на апелативния съд да разгледа частната жалба против определение на Варненския окръжен съд, за произнасяне по подсъдност, като отказ от правосъдие. Твърди, че съдебният акт е атакуван само в частта, в която делото е изпратено погрешно на Софийски окръжен съд по подсъдност. Отбелязва направено с отговора на исковата молба и с допълнително становище искане за разглеждане на делото от Софийски градски съд. Твърди, че обжалваното пред Варненския апелативен съд определение на Варненския окръжен съд не е съобщено по надлежния ред и не е влязло в сила.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от [фирма], [населено място], с молба частната жалба да се остави без разглеждане. Посочва, че относно подсъдността на делото Софийски апелативен съд се е произнесъл с определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Посочва наличието на особени правила за компетентност на съда в производството по несъстоятелност, предвидени в Търговския закон, с оглед на които подсъдността не може да бъде променяна с уговорка между страните. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане въззивната частна жалба и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел липсата на правен интерес от обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на частната жалба. Изложил е съображения, че повдигнатият спор за подсъдност следва да се счита за разгледан, като е приключил с влязло в сила определение. Вследствие на което правният резултат, който се цели с подадената частна жалба е постигнат и интересът от обжалване е отпаднал.
Определението е правилно.
Предмет на обжалване пред Варненския апелативен съд е определение № 1930 от 29.05.2015г. на Варненския окръжен съд, поставено по т.д. № 1945/2014 г., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено, съгласно правилата за местна подсъдност, на Софийския окръжен съд. От своя страна, Софийски окръжен съд е повдигнал спор за подсъдност, който е решен от Софийски апелативен съд с окончателно, влязло в законна сила определение от 20.07.2015г.
Следва да бъде споделен изводът на Варненския апелативен съд за недопустимост на частната жалба срещу определението на Варненския окръжен съд, поради липсата на правен интерес. Производството по повдигнатия спор за подсъдност е приключило с постановяването на определение от Софийски апелативен съд, което представлява окончателен съдебен акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол. Съгласно т.9, б „в” от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл. 122 от ГПК, постановено по спор за подсъдност, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК. В този смисъл търсената от жалбоподателя промяна в резултата на правния спор не сочи като извод съществуването на правен интерес от предприетото обжалване. Правният интерес се явява абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производство. В настоящия случай неговата липса води до недопустимост на подадената жалба, поради което правилно Варненският апелативен съд е оставил същата без разглеждане. Следва да се отбележи, че с определение №90/15.02.2016г., постановено по ч.т.дело № 3287/2015г. на ВКС, ТК, ІІ с., също е прието, че спорът за местна подсъдност на делото е разрешен с влизане в сила на определението на САС №1978 от 20.07.2015г., което не подлежи на последващ инстанционен контрол.
С оглед на изложеното определението на Варненския апелативен съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 246/12.04.2016 г., постановено по ч.в.т.д. № 206/2016 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: