Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
София 17.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №360 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по иск за отмяна на [фирма] на арбитражно решение от 25.07.2014г., постановено по арб.д. № 20/2014г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което дружеството е осъдено да предаде на Ю. Ц. М. от [населено място], С. О. описаните в диспозитива на решението в 13 пункта машини и съоръжение. Дружеството е осъдена да заплати разноските по арбитражното производство от 12 520 лв. Искането е за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА. По първото основание ищецът твърди, че между дружеството и Ю. М. арбитражно споразумение не е сключвано, поради което решението е постановено при липса на компетентност от АС. Оспорена е автентичността на договорите от 7.06.2013г. и от 7.03.2011г. относно подписа на Б. П., твърди се също, че договорът от 7.06.2013г. е антидатиран и е създаден за нуждите на процеса. Поддържа, че [фирма] не е уведомявано за образуваното срещу него арбитражно производство, не е канено да даде становище по предявения иск, не е призовавано за съдебни заседания, с което е нарушено правото му на участие в арбитражното производство по смисъла на чл.47, т.4 ЗМТА. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата по иска Ю. Ц. М. счита предявения иск за допустим, а по същества за неоснователен. Заявява, че с [фирма] има сключено арбитражно споразумение в чл.4.3 договор за даване вместо изпълнение, което обосновава компетентността на арбитража. Дружеството е надлежно уведомявано на адреса по регистрация на дружеството в [населено място]. Фактът, че на посочения адрес не е имало лице, което да приеме изпратените книжа не опорочава процедурата по призоваването. Представя и писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на фактите по делото и доводите на страните, прие за установено следното:
Искът за отмяна е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал. 1 ЗМТА, което обуславя неговата процесуалната допустимост.
С атакуваното решение, след преценката на доказателствата по делото, АС при Националната юридическа фондация е приел, че между страните по арбитражното производство е сключен договор от 7.03.2011г., с който Б. П. е прехвърлил на Ю. М. вземанията си срещу [фирма], произтичащи от направени от него допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ на обща стойност 145 000 лв. С договор от 7.06.2013г. [фирма], представлявано от управителя Б. П., е прехвърлена собствеността на 13 бр. машини вместо плащане на придобитото от нея вземане срещу дружеството, като договорът е квалифициран като договор за даване вместо изпълнение. Договорът за даване вместо изпълнение от 7.06.2013г. представлява придобивното основание на което и по чл.183 и сл. ЗЗД М. е придобила собствеността на описаните в решението машини. По делото не са представени доказателства описаните 13 бр. машини да са собственост на дружеството към датата на сключването на договора от 7.06.2013г., но тъй като договорът е възмезден, вещите са движими, М. е придобила владението върху тях като ги е оставила в държание на дружеството. Не е оборена презумцията на чл.70, ал.2 ЗС, поради което решаващият орган е приел, че е осъществен съставът на чл.78 ЗЗД и ищцата следва да се смята за собственик на машините. Компетентността си за произнасяне по иска АС е мотивирал с т.4.3 от договора от 7.06.2013г., в която страните са уговорили възникналите спорове да бъдат решавани от АС при Н.. Прието е в мотивите на решението, че исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника [фирма] при условията на чл.32 ЗМТА с препоръчено псимо за доставяне № PS 1142004 URIW.
Съгласно чл. 47, т.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то е постановено при липса на арбитражно споразумение или то е недействително, съобразно закона, избран от страните. Съществуването на арбитражна клауза обвързваща страните, а тук и компетентността на арбитъра да разгледа повдигнатия пред него спор.
В конкретния случай правилно АС е приел, че на 27.06.2013г. между страните по делото е сключен договор, като в т. 4.3 страните са уговорили споровете породени от тълкуването и изпълнението на договора да се решават от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация в [населено място]. Назначената по делото почеркова експертиза с в.л. К. И. дава заключение, че подписът, положен на двата договора като „цедент” и „управител” е на Б.П.. Настоящият състав на ВКС, ТК приема като обективно и обосновано заключението. С оглед на резултата от почерковата експертиза ищецът [фирма] не доказа оспорването на автентичността на подписа на П., а от там и действителността на клаузата за арбитражно споразумение в договора за замяна вместо изпълнение от 7.06.2013г. Остана недоказано и твърдението за антидатиране на договора. Арбитражната клауза е действителна и обосновава компетентността на АС при Националната юридическа фондация. Искът по чл.47, т.2 ЗМТА е неоснователен.
По иска за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА:
Арбитражното решение може да бъде отменено ако ищецът – страна в арбитражното производство докаже, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. Доказването на всяка едно от посочените нарушения е основание за отмяната на арбитражното решение.
В случая дружество не е участвало в арбитражното производство при конституиране на състава на решаващия орган, не е взело становище по предявения иск, не сочило доказателства, не е представило писмена защита, поради нередовното му призоваване.
Ответникът е призоваван на вписаното в ТР седалище и адрес на управление [населено място], [община] дол, Област К.. С решение от 26.07.2012г. за управител на дружеството е вписан Б. П.. На стр. 22 от арбитражното дело е приложено писмо изх. № 02-20-2014/10.06.2014г., адресирано до [фирма], представлявано от управителя на дружеството Б. П., с което се уведомява за образуваното арбитражно дело по искова молба на Ю. М. и правото на отговор на дружеството на исковата молба, да представи доказателства и да посочи арбитър и негов заместник. На стр. 23 и стр.24 са приложена обратната разписка и пощенски плик. Пощенската пратка № PS 1142004 URIW е върната в АС с отметка, че лицето е починало.
С разпореждане от 1.07.2014г. на Председателя на АС за арбитър по делото е назначен арбитър и заместник на арбитъра на основание чл. 25, ал.4 от Правилника на АС при Н. на ответника.
На стр. 53 е приложено писмо до [фирма], чрез управителя П. за насрочване на делото за 24.07.2014г., като пощенската пратка е върната със забележка, че адресатът не съществува.
На стр.59 е приложено писмо до дружеството с управител Г. П. за насрочване на делото за 24.07.2014г. От приложеното удостоверение за актуално състояние от 9.07.2014г. е видно, че на 2.07.2014г. е вписан за управител на дружеството Г. П. и няма промяна в адреса за управление на търговското дружество. По делото няма данни съобщението за насрочване на делото за 24.07.2014г. да е изпратено на адреса по регистрация на дружеството, представлявано от вписания за управител П.. Делото е приключило в едно съдебно заседание на 24.07.2014г. В протокола на заседанието на АС е отбелязано, че дружеството е редовно призовано на основание чл.32, ал.2 ЗМТА с изпратено съобщение за заседанието на 24.07.2014г. на адреса на ел. пощата, посочена по партидата на дружеството в ТР и с препоръчено писмо с известие за доставяне № ИДPS 1142002 M3VP.
При тези данни съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира за основателен искът за отмяна на основание чл.47, т.4 ЗМТА. Първото изпратено писмо до [фирма] е адресирано до дружеството, но за връчване на пощенската пратка чрез лице, което е починало. В случая не е налице нито една от хипотезите за редовно връчване на съобщението на ответника по делото по чл.32, ал.1 и ал.2 ЗМТА, които текстове са възпроизведени в чл. 23, ал.1 и ал.2 от Правилника на АС при Н.. Не може да бъде прието за редовно връчено съобщението по ал.1 на чл.32 ЗМТА, след като то е изпратено по седалището и адреса на управление на търговското дружество – ответник, но опита да бъде връчено за пощенския служител е неуспешен, поради факта, че лицето, чрез което трябва да бъде връчено е починало. Първата хипотеза за връчване на съобщенията има предвид когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, а в конкретния случай седалището и адресът на управление на ответника не са променени, но връчването не е осъществено по други причини. Не е налице и втората хипотеза за фингирано връчване на съобщенията по ал.2 на чл.32 ЗМТА, доколкото няма отказ за получаване на писмото, нито е оставено съобщение на адресата за получаване на пощенската пратка в пощенската станция. Следователно АС не е имал основание за провеждане на процедура за назначаване на състава на решаващия орган, с което е нарушено правото на страната да посочи арбитър, достатъчно основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. Ответникът не е бил редовно призован за единственото проведено заседание на арбитража на 24.07.2014. Изпратеното до търговското дружество, чрез управителя Г. П., писмо изх. № 05-20-2014/9.07.2014г. за насроченото на 24.07.2014г. заседание няма данни да е изпратено по пощата. Доколкото в протокола на заседанието е отбелязано, че ответникът е уведомен на e-mail адрес, призоваването също е нередовно. В чл.22 от Правилника на АС при Националната юридическа фондация са уредени правилата за връчване на книжата на страните по делото. Освен с обратна разписка призовките и другите съобщения могат да бъдат изпращани до страните чрез телеграма, телефакс или e-mail, и се смятат за връчени, ако има данни, че са получени. За връчване на електронен адрес, съгласно чл.22, ал.4 от Правилника е необходимо изрично съгласие на страната, дадено писмено или вписано в протокол на открито арбитражно заседание. Тъй като не е изпълнено условието на чл.22, ал.4 от Правилника за връчване на книжата на ответника на e-mail адрес, неправилно решаващият орган е приел, че ответникът е редовно призован за заседанието на 24.07.2014г. Що се касае до препоръченото писмо с известие за доставяне № ИДPS 1142002 M3VP, връчването е трябвало да бъде осъществено чрез лице, което е починало, поради което също не може да се приеме за редовно призоваване на ответника за заседанието на 24.07.2014г. Не са налице предпоставките за приемане за връчено това съобщение по чл.32, ал.2 ЗМТА, след като няма отказ за получаването на пощенската пратка или не е оставено съобщение на адресата за получаване на пратката от пощенската станция.
В обобщение искането за отмяна на арбитражното решение на посоченото в исковата молба основание по чл.47, т.4 ЗМТА се явява основателно. Съгласно чл.49 ЗМТА делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане на АС при Националната юридическа фондация.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца по иска за отмяна направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 6050 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражното решение от 25.07.2014г., постановено по арбитражно дело № 20/2014г. на Търговския арбитражния съд при Националната юридическа фондация – София.
ВРЪЩА делото на Търговския арбитражния съд при Националната юридическа фондация – София за произнасяне по предявения иск.
ОСЪЖДА Ю. Ц. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски 6050 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: