1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София 23.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №618 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №2249 от 4.10.2013г., постановено по ч.гр.дело №3618/2013г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 15.04.2013г., по т.дело № 4652/2012г. на СГС. Излагат се съображения, че определението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ и не следва от съдържанието й да бъдат изключени личните обезпечения, каквото е даденото от авалиста обезпечение за вземане по запис на заповед. Искането е за отмяна на въззивното определение в частта, с която е разпоредено спиране на исковото производство по чл.422 ГПК по отношение на длъжника [фирма] в несъстоятелност като неправилно. В изложениепо по чл.284, ал.3 ГПК касаторът се позовава на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 637, ал.5 ТЗ в случай, че вземанията на кредитор на длъжник, срещу който е открито производство по несъстоятелност, са обезпечени с цялото имущество на трети лица – солидарни длъжници, предоставено чрез поемане на авал на задължение по запис на заповед.
Ответниците по частната касационна жалба не представят писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса.
Ответници по установителния иск по чл.422 ГПК са [фирма] в несъстоятелност и М. И. Т.. Срещу двамата има издадена заповед за незабавно изпълнение като солидарни длъжници по вземане на ищеца по запис на заповед, с издател търговското дружество в несъстоятелност и авалист Т.. С определение от 15.04.2013г. СГС е спрял производството по делото по отношение на дружеството в несъстоятелност на основание чл.637, ал.1 ТЗ, като съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.637, ал.5 ТЗ тъй като вторият ответник се явява само поръчител. За да потвърди първоинстанционното определение САС се е позовал на три определения на ВКС, ТК по приложението на чл.637, ал.5 ТЗ , а именно, че исковото производство не се спира, когато спорното вземане е обезпечено с точно определено имущество на трети лица. Под обезпечение с имущество се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на парично задължение на дружеството по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение, поръчителството, авала при менителните ефекти.
Формулираният от частния касатор въпрос попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но не са обосновани допълнителните критерии по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Представените от частният касатор определения на Пловдивския апелативен съд не съдържат конкретен отговор по поставения от касатора правен въпрос, поради което не доказват твърдяното противоречие в съдебната практика по тълкуването и прилагането на чл.637, ал.5 ТЗ.
Не следва да се допуска въззивното определение до касационно обжалване по критерия по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Според чл. 637, ал.1 ТЗ производството по иска по чл. 422 ГПК следва да се спре при откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като се касае за спор за парично вземане и видът на иска в такъв случай е без значение. По приложението на чл.637, ал.5 ТЗ има последователна практика на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, поради което не може да се счете, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен в т. 4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Според практиката на ВКС по определения по чл.274, ал.3 ГПК разпоредбата на чл. 637, ал.5 ТЗ изключва спирането на производството по имуществени граждански и търговски дела при открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, само когато спорното вземане, предмет на тези дела е обезпечено с точно определено имущество на трети лица. Изисква се реално обезпечаване, а не лично – чрез поръчителство, респ. чрез авал.
В обобщение по отношение на обжалваното определение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2249 от 4.10.2013г., постановено по ч.гр.д. №3618/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: