О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София 02.10.2015 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2094 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на [фирма] , чрез адв. К. П. – САК, срещу определение №103 от 31.03.2015г., постановено по т.дело № 2599/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно, като поддържа довод, че делото се е развило като гражданско, а не търговско пред останалите инстанции, поради което е неприложима разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Подържа също така, че договорът за управление на търговско дружество не е абсолютна търговска сделка.
Ответникът И. Н. Н. от [населено място] счита частната жалба за неоснователна. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Единственото оплакване на частния жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на състава на ВКС, ТК тъй като обжалваното пред него въззивно решение на всъщност не било постановено по търговско, а по гражданско дело, което произтича от обстоятелството, че договорът за управление на търговско дружество не е абсолютна търговска сделка.
Жалбата е неоснователна.
Обхватът на понятието „търговско дело“ е по-широк от това за „търговска сделка“, но също и от „търговски спор“, както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 ГПК. Обстоятелството, че в основата на всеки един договор за възлагане на управление на търговско дружество е поставено мандатно правоотношение, чиято регламентация е уредена в чл. 280 и сл.ЗЗД не лишава спора относно неизпълнението на такава сделка от търговския му характер, след като спецификата на последната се свежда до задълженията на управителя за постигане на цели, заложени в стопанската програма на търговеца и за въздържане от конкурентна дейност. Както е прието в задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК, макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството / решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК и др./ . Ето защо реализирането на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл.145 ТЗ са предмет именно на търговски дела.
Ирелевантно за прилагането на чл.280, ал.2 ГПК е обстоятелството, че производството по иска се е развило като гражданско дело.
Частната жалба като неоснователна ще следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно потвърдено.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 103/31.03.2015 г., постановено по т.д.№ 2599/2014 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: