О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 02.02.2017 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №1621 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение от 9.03.2016 г. по в. ч. гр. дело № 88/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено без уважение молбата на дружеството за отхвърляне на претенцията на [фирма] за присъждане на разноски по образуваното частно производство. Искането е за отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на претенцията на [фирма] за направените по ч.гр.д. №88/2015г. на ВАС разноски. Според частния жалбоподател разноски в несамостоятелни частни производства не се дължат, тъй като липсва изрична процесуална норма. Направените разноски в частни производства, в които се разрешават процесуални въпроси / какъвто е въпросът за подсъдността/, се присъждат от съда, който се произнася по материалноправния спор, съобразно неговото разрешаване. По конкретното дело определението по чл.121 ГПК не слага край на делото по материалноправния спор. Определението не е преграждащо, тъй като съдът е постановил продължаване на съдопроизводствените действия от съответния съд, поради което по въпроса за разноските ще се произнесе първоинстанционния съд, разрешил спора по същество. Искането е за отмяна на обжалваното определение и отхвърлена претенцията на [фирма] за направените по ч.гр.д. № 88/2015г. на ВАС разноски.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Поддържа, че частният жалбоподател е следвало да защити интереси си чрез подаване на частна жалба по чл.274 ГПК, чрез обжалване на определението на Варненския апелативен съд от 19.02.2015г., а не по реда на чл.248, ал.1 ГПК, в който случай частната жалба се явява просрочена. Моли определението да бъде потвърдено и искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство да бъде оставено без уважение. Искането е аргументирано с последиците на определението на Варненския апелативен съд по чл.121 ГПК, а именно, че то е окончателно и спорът за подсъдност на предявения иск не подлежи на пререшаване от следващите инстанции. Счита, че представената от частния касатор съдебна практика принципно не отрича възможността да се присъждат разноски в производство по чл.121 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение № 142 от 19.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 88/2015 г., Варненски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав е отменил определение № 794 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 705/2014 г. на Окръжен съд, Добрич и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба на [фирма] – [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] Й. Й. Недкова са осъдени да заплатят на [фирма] разноски от 6353лв., намалени с обжалваното определение на 5381.37 лв.
По повод постъпила от ответника [фирма], [населено място] молба по чл. 248, ал.1 ГПК, с определение №176 от 09.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 88/2015 г., Варненският апелативен съд е изменил постановеното от него по същото дело определение № 142 от 19.02.2015 г. в частта за разноските, като ги е намалил от 6 353 лв. на 5 381,37 лв. и е оставил без уважение молбата за отмяна на определение№142/19.02.2015г. в частта за разноските/ спр. определение №723/28.11.2016г./, т.е. счетено е, че няма основание за уважаване на искането на молителя изобщо да не се присъждат разноски на [фирма].
Следователно спорът е дължат ли се на жалбоподателя [фирма] разноски на основание чл.81 ГПК, когато предмет на обжалване е определение, с което се разрешава спор за подсъдност по реда на чл.121 ГПК.
По този спорен по делото въпрос има съдебна практика на ВКС: определение №50 от 25.01.2016г., постановено по ч.т. д. № 3600/2015г. на ІІ т.о., определение № 87 от 30.01.2015г. по ч.гр.д. № 326/2015г. на ІV гр.о., определение № 437 от 21.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2015г. на І т.о. Съставите на ВКС са приели, което се споделя от настоящия състав на ВКС, че с постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл.78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.
Неотносими към спорния въпрос са посочените от ответника по частната жалба съдебни актове. Определение №108 от 10.02.2012г. по ч.т.д. № 549/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о. се отнася до присъждане на разноски, направени във връзка с обезпечително производство, по който въпрос ОСГТК на ВКС се произнесе в т.5 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., задължително за съдилищата. Определение № 74 по гр.д. №1119/2010г. на ВКС, ГК, което е постановено по реда на чл.248 ГПК не е задължително за настоящия състав на ВКС.
С оглед на изложеното определението на Варненския апелативен съд, с което дружеството [фирма] е осъдено да заплати, /заедно с останалите ответници/ разноски в размер на 5 381,37 лв., е неправилно. Същото ще следва да бъде отменено, а молбата на [фирма] за присъждане на разноски в производството по в. гр.д. №88/2015г. оставена без уважение.
Искането на ответника по частната жалба [фирма] за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, с оглед на изложеното в мотивите към настоящото определение за неприложимост на разпоредбата на чл. 81 ГПК към определението по чл. 121 ГПК.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 176 от 9.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. дело № 88/2015г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, поправено с определение №723 от 28.11.2016г., в частта, с която се отказва изменение на определение №142/19.02.2015г. по в.ч.гр.д. №88/2015г. в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за заплащане от [фирма] на направените от дружеството разноски по ч.гр.дело № 88/2015г. по описа на Варненския апелативен съд, гр.отделение, втори състав за сумата от 5381.37 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: