О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 15.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2025/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на дружеството [фирма] и С. С. В. срещу определение № 239/04.05.2016 г., постановено по ч. т.д. № 66/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същите за освобождаване от държавна такса в размер на по 15 лева, на основание чл.83, ал. 2 ГПК, дължима по подадена от тях частна касационна жалба вх. № 1837/07.03.2016 г., както и за предоставяне на правна помощ –назначаване на служебен адвокат във връзка с приподписване на частната касационна жалба и изготвяне на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК .
Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна [фирма]-София, която не представя писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.2 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
За да постанови обжалваното определение, съдът е счел, че по отношение на молителя – търговско дружества не се прилагат разпоредбите на чл.83, ал.2 ГПК. Последните се отнасят само за освобождаване от такси и разноски на физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Последното не се доказва да е налице относно физическото лице С. В. по критериите на чл.83, ал.2 ГПК. Отказано е и предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат във връзка с приподписване на частна касационна жалба и изготвяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по съображения, че доколкото се касае за търговско дело, нормата на чл.24, т.3 ЗПрП по този вид дела изключва правната помощ.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на ДТ се освобождават физическите лица, които нямат достатъчни средства да я заплатят. Преценката се извършва от съда като се вземат предвид доходите на страната и на членовете на семейството, имуществото на страната и членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства от значение при преценка дали лицето е в състояние да заплати конкретната ДТ. От декларацията на С. В. се установява, че лицето разполага с право на собственост върху ? и.д. част от недвижим имот, както и върху два броя МПС –л.а. „М. С. Стар” и „Тойота Корола В.”. Лицето е в трудоспособна възраст и може да си осигурява доход. Следователно молителката не доказва да е налице липса на достатъчно средства по критериите в т.1 – т.7 на чл.83, ал.2 ГПК, с оглед освобождаване от законовото й задължение да внесе държавна такса от 15 лева по подадената от нея частна касационна жалба.
Делото, по което се иска предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и следващите ГПК и ЗПрП по своя характер е търговско дело. Предмет на иска е изпълнение на търговска сделка – договор за заем, сключен между търговско дружество-заемодател и двете търговски дружества / ответници по иска/ и техните управители като солидарни длъжници, а разпоредбите на чл.24, т.3 ЗПрП по този вид дела изключват правната помощ.
Неоснователни са оплакванията за нищожност и недопустимост на обжалваното определение.
Нищожен е този съдебен акт, който не е валидно постановен, т.е. не отговаря на условията за валиден съдебен акт. Такива са съдебните актове постановени от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, постановени при липса на компетентност, неподписани или непостановени в писмена форма, абсолютно неразбираем съдебен акт. Недопустими съдебните актове са тези, които са постановени при липса или при ненадлежно упражняване на правото на иск, при последващо отпадане на правото на иск, както и актовете излизащи извън рамките на отправеното искане. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените пороци, т.е не е нищожен или недопустим.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №239/04.05.2016г., постановено по ч. т.д. № 66/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: