О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София 14.10.2014 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2542 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на М. И. Б. и дружеството [фирма], представлявано от М. Б. срещу определение № 378/13.06.2014г., постановено по ч.т.дело № 1807/2014г. на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение. Молбата е за отмяна на определението като неправилно. Поддържа се становище, че ВКС се произнася във всички случай на подадена молба за допускане на обезпечение на иска. В случая определението на Окръжен съд Бургас, с което е отменя определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение на иска се явява преграждащо.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. З. К. заявява становище за потвърждаване на обжалваното определение като правилно. В подкрепа на изразеното становище, че определението на въззивния съд е окончателно ответникът по касация се позовава на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС и ТР №6/2014г. на ОСГТК на ВКС, определение №3/4.01.2013г. постановено по ч.т.дело № 940/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол. По същество жалбата е неоснователна.
Съставът на ВКС, Търговска колегия се е произнесъл по частна касационна жалба срещу въззивно определение на Бургаския окръжен съд, с което е отменено определение на Бургаския районен съд по гр.дело №9366/2013г. , с което е допуснато обезпечение на предявения от частните жалбоподатели иск чрез спиране на изпълнително дело №126/2013г. и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
Както правилно е отбелязано в обжалваното определение, въззивното определение е постановено след влизане в сила на изменението на чл. 396, ал.2 ГПК, съгласно която редакция определението на въззивния съд, с което се допуска обезпечение на иска, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.280, ал.1 ГПК. В случая с определението на въззивния съд не се допуска за първи обезпечение на иска, обратното отменено е определение на първоинстанциония съд, с което е допуснато обезпечение на иска и е обезсилен издадения изпълнителен лист. След упражнения инстанционен контрол по законосъобразността на определението на първоинстанциония съд, определението на окръжния съд е влязло в сила. В този смисъл е константната практика на ВКС: определение № 17 от 7.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4561/2013 г., I т. о., ТК, определение № 19 от 8.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1/2013 г., III г. о., ГК, определение № 111 от 19.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4772/2013 г., II т. о., ТК и др.
Не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на ответника по касация – адвокатско възнаграждение на основание Наредба №1/ 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски. В случая ответникът по частното производство не представя доказателства за заплатено адв. възнаграждение, поради което не му се дължат разноски за това производство. В този смисъл т.1 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №378 /13.06.2014 г., постановено по ч.т.д.№ 1807/2014 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: