1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София 30.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3466 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Д., действащ със съгласието на баща си И. Т. Д. от [населено място], [община] и адв. Т. Г., САК срещу определение № 1715 от 9.07.2014г., постановено по гр.дело № 3201/2013г. на Софийски апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно, поради противоречие със закона. Счита за неправилно изразеното в определението становище на съда, че е недопустимо да се уговаря адвокатски хонорар за подаване на въззивна жалба и отделно адвокатски хонорар за подаване на отговор на въззивна жалба. Поддържа, че с отхвърляне на въззивната жалба на въззивника, следва да се присъдят разноски на въззиваемата страна съобразно доказаните разноски за изготвения отговор на жалбата.
Ответникът „Застрахователна компания О. – клон България”, със седалище и адрес на управление не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд, гражданска колегия, е отказал да допълни решението си в частта за разноските, по съображения, че процесуалният представител на страната осъществява в процеса една защита на доверителя си и тя не може да се дели за отделни действия. Със или без представения отговор на жалбата на противната страна, ангажирания адвокат е следвало да изпълнява задължението си към доверителя добросъвестно, което включва по преценка необходимост от подаване на отговор на въззивната жалба на противната страна. Когато се касае за отговорност за разноски на насрещната страна, които процесуалния закон поставя против злоупотреба с това право – тази отговорност да е за разноски за възнаграждение за един адвокат и то в размер, който да не е прекомерен, уговарянето на отделно плащане за определено действие, представлява заобикаляне на закона.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.78 , ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените по делото на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В случая въззивното производство е образувано по две въззивни жалби – на С. И. Д., действащ със съгласието на баща си И. Т. Д. и на „Застрахователна компания О. – клон България”. Съдът е приел за неоснователни двете въззивни жалби. За изготвянето на отговор на въззивната жалба на „Застрахователна компания О. – клон България” и за процесуално представителство по делото, между С. Д., действащ със съгласието на баща си и Адвокатско дружество „Г. и партньори” е сключен договор за правна защита и съдействие №2/16.08.2013г. / който служи и за разписка/ за сумата от 2100 лв. На стр. 27 на въззивното дело е представен отговор на въззивната жалба на Застрахователна компания „О. – клон България”, изготвена от Т. Г.. В съд.заседание ищецът е представляван от адв. Л., преупълномощена от адв. Г., а не от адв. С. С., с който ищецът има сключен договор за правна защита № 16/4.02.2014г , с уговорено възнаграждение 1250 лв., поради което разноските за втория адвокат не се вземат предвид. На стр.44 на гр.д. № 3201/2013г. на САС е приложен списък на разноските за въззивната инстанция.
В Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение се определя съобразно осъществената защита по граждански, административни и наказателни дела. Съгласно чл.7, ал.2 защитата по делото с определен интерес по граждански дела се определя съобразно материалния интерес. След като в договора за правна защита и съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение и за изготвянето на отговор на въззивната жалба на „Застрахователна компания О. – клон България”, съобразно материалния интерес и оставянето й без уважение, молителят има право да му бъдат заплатени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 710 лв. / 650 лв. + 60 лв. за горницата над 10 000 лв./. За сумата над 710 лв. частната жалба е неоснователна. Разноски за неуважената въззивна жалба на С. Д. не се присъждат.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1715/7.07.2014 г., постановено по гр.д.№3201/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е отказано присъждане на разноски за сумата от 710 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О. – клон България” [населено място] да заплати на С. И. Д., действащ със съгласието на баща си И. Т. Д. от [населено място], [община] разноски 710 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: