О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 27.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 16 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. поделение „Д. горско стопанство”, [населено място] срещу определение №531 от 9.11.2016г. по ч.гр.дело № 10824/2013г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ гр.с., с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че определението не е съобразено с постановките на т.13 на ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС и е постановено в противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика, формирана с решение № 51 по т.дело № 427/2011г. и решение №78 по т.дело № 511/2011г. на ВКС, ТК. Частният касатор се позовава на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] счита жалбата за неоснователна. Претендира разноските за изготвения отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащи право на такава, която подлежи на разглеждане при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди определението на Смоленския окръжен съд, постановено по т.дело №143/2014г., с което е прекратено производството по делото, Пловдивският апелативен съд е приел, че с оглед на съществуващите в правния мир, издадени в полза на ищеца – частен касатор заповеди за изпълнения и изпълнителни листове, той няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същите вземания, за които се е снабдил със заповедите за изпълнение и изпълнителни листове. След прекратяване на производствата по установителните искове по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, съдът постановил прекратителните определения, е следвало да обезсили заповедите за изпълнения и изпълнителни листове, съгласно постановките на т. 13 на ТР № 4/18.06.2014г. по търг. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отстраняването на тази формална пречка зависи изцяло от ищеца – частен касатор, чрез подаване на молба до съда , за допълване на определението за прекратяване на производствата по чл.422, респ. чл.415 ГПК.
При въведената селективност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са налице изискванията, установени в чл.274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на касационния съд е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса по арг. от чл. 6 ГПК и т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай тези изисквания на закона и дадените задължителни разяснения в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не са спазени. Частният касатор не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на спора пред Пловдивския апелативен съд, а е възпроизвел доводите си, изложени в частната касационна жалба за неправилност на обжалваното определение. В т.1 на ТР №1/2010г. ОСГТК на ВКС прие, че липсата на формулиран материално или процесуално правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато, което прави безпредметно обсъждането на допълнителните селективни критерии.
За пълнота следва да се отбележи, че определението на Пловдивския апелативен съд не е в противоречие на представената от частния касатор съдебна практика. В решение № 51 по т.дело № 427/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №78 по т.дело № 511/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. изрично е прието, че при издадена заповед за изпълнение по чл.410 или чл.417 ГПК, осъдителният иск ще бъде допустим, ако към датата на постановяване на съдебното решение от съда по същество, заповедта за изпълнение е обезсилена. С обезсилване на заповедта за изпълнение ищецът ще установи наличието на правен интерес от осъдителния иск, като единствен възможен способ за защита на спорното вземане. В случая, към датата на постановяване на определението от въззивния съд, ищецът не е представил доказателства, че заповедите за изпълнение за вземането, предмет на иска, са обезсилени.
По изложените съображения по отношение на въззивното определение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът по частната касационна жалба има право на документираните в договора за правна защита и съдействие от 20.12.2016г. разноски от 400лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №531/ 9.11.2016 г. по ч.т.д. №697/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, трети гр. състав.
ОСЪЖДА Т. поделение „Д. горско стопанство – Х.” да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: