О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София 15.12. 2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1030 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение №772 от 8.12.2014г. по т.д. №1155/2014г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №314 от 8.07.2014г. по т.дело № 707/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което са уважени петнадесет обективно съединени иска, с правно основание чл.92 ЗЗД, предявени от Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] – [населено място] / „УМБАЛ [фирма]/. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] – [населено място], заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Не е направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Пловдивският апелативен съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени и предявени 15 бр. претенции за заплащане на неустойка поради неизпълнено точно задължение за доставка на медицински изделия по договор за доставка №ОП -133-11 от 12.12.2011г. След обсъждане на уговорените клаузи за отговорността на доставчика [фирма] при неизпълнение на доставката в срок или при недоставяне на изделието, респ. при отказ от изпълнение на договора, както и на заключението на ССЕ, въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенциите за неустойка, поради забавено изпълнение или неизпълнение на доставки по 15 пункта от исковата молба. За неоснователна е възприета тезата на ответника по делото – касатор [фирма], че неговото неизпълнение е породено от неизпълнението на УМБАЛ [фирма] за заплащане в срок на доставените медицински изделия. Съдът се е позовал на чл.12 от договора, според който страните са уговорили неустойки при неизпълнение на различните по вид задължения и при неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплаща доставените му изделия, дружеството – доставчик разполага с правото да претендира договорната неустойка за този вид неизпълнение. Изразено е становище, че не е налице обвързаност между неплащането в срок на доставените медицински изделия и неизпълнението на друго задължение, което е независимо, самостоятелно и в тежест на продавача да достави в определения в договор срок заявеното изделие. Неустойката обезпечава конкретно задължение и служи като обезщетение на вредите при неизпълнение.
Касаторът формулира въпроси при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. Неприложими ли са разпоредбите на чл.95 и сл. ЗЗД отнасящи се до забавата на кредитора при двустранни договори, при които всяка от страните има качеството на кредитор и на длъжник за отделен правен резултат? и 2. Следва ли да се приеме, че забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава само при двустранните договори?
Вторият въпрос е поставен хипотетично, по такъв въпрос съдът не се е произнесъл, поради което не е от значение за изхода на спора и поради това не обосновава основния селективен критерий по т.1 на чл.280 , ал.1 ГПК.
Въззивният съд не е възприел доводите на касатора за кредиторова забава на купувача, но касаторът не обосновава допълнителния критерий въпросът да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Това основание за достъп до касационно обжалване би било налице тогава когато правните въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение са от значение за изхода на делото и разглеждането им допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването, а в случая по тълкуването и приложение на чл.95 ЗЗД има създадена задължителна съдебна практика. В случая, произнасянето по формулираните материалноправни въпроси е с оглед специфичните доказателства и доказателствени средства по делото и не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №772 от 8.12.2014г., постановено по т.д. №1155/2014г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: