О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№6
София 05.01. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. 2622 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Р Д. срещу определение №906 от 17.04.2014г. , постановено по ч.гр.дело № 1182/2014г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на определение на Софийски градски съд от 11.03.2014г. по гр.дело № 3281/2014г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск по молба на „Ж Е Е.” , регистрирано в Република Т. чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на [фирма] до размер на 112 800 евро при внасяне на гаранция от 23 000 лв. С частната касационна жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът „Ж Е Е.”, чрез адв. Г. К. заявява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащи право на такава, която подлежи на разглеждане, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да допусне обезпечение на бъдещ иск по молбата на „Ж Е Е.”, въззивният съд е приел, че представените с молбата фактури, товарителници, акредитиви, два доклада за изпитания, са достатъчни да се направи извод за създадени между страните по делото търговски отношения и с оглед установяване на вероятна основателност на бъдещия иск за намаляване на цената на доставената стока. Доказателствената сила на същите и годността им за установяване на твърдяните факти следва да се цени в състезателното исково производство. САС е приел, че е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка е адекватна на търсената защита с иска. Съдът е допуснал обезпечението, ако бъде представена гаранция по чл.391, ал.2 ГПК.
По първия въпрос какво следва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд когато отмени първоинстанционното определение и допуска обезпечение на бъдещ иск не е осъществена допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК , тъй като т.19 на ТР №1/2001г. и решение № 415 по гр.дело № 1332/2010г. на ГК на ВКС се отнасят до правомощията на въззивния съд в исковото производство. Извършената от въззивния съд преценка за вероятна основателност на иска и наличие на обезпечителна нужда не е в противоречие с определение №101 по ч.т.дело № 4370/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. доколкото с определението е потвърдено определението на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение на иска. Определение № 393 по ч.гр.дело № 1810/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. не обосновава допълнителния критерий – разрешения от съда правен въпрос да противоречи на задължителна съдебна практика на ВКС, след като преценката за „ вероятна основателност на иска” е направена във връзка с молба за обезпечение на иск за уговорена неустойка от 700% годишно, която сама по себе си не прави иска вероятно основателен, т.е. определението е постановено с оглед преценката на конкретни факти, изведени от конкретна клауза на сключен между страните договор.
По втория въпрос презумира ли се обезпечителната нужда или следва да е доказана от молителя със събраните по делото доказателства, а изводът за наличието й да е основан на конкретна преценка на данните по делото и характера на бъдещия иск не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд не се произнесъл, че обезпечителната нужда се презумира. Не зависимо от това, че поставения въпрос не е обуславящ изхода на спора, частният жалбоподател също не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото съдът е приел, че искът е допустим, вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда. Молителят е посочил като обезпечителна нужда значителния материален интерес на претенцията и изпратените до ответника – частен жалбоподател покани за възстановяване на вредите. Позоваването на определение №281 по ч.т.дело № 246/2009г. на ВКС, ГК , определение № 158 по ч.т.дело № 4545/2013г. на ВКС, ТК и определение №477 по ч.гр.дело № 5506/2013г. на ВКС, ГК е неоснователно, доколкото съставите на ВКС не са допуснали до касационно обжалване обжалваните въззивни определения и не съдържат произнасяне по поставения правен въпрос. Определение №393 по ч.т. дело № 1810/2003г. на ВКС, ТК също не обоснова извод за противоречиво разрешен правен въпрос. Водещият извод за отмяна на допуснатата обезпечение е, че доказателствата по делото не сочат на вероятна основателност на бъдещия иск за неустойка с оглед на уговорения размер. Останалите определения на ВКС, с които е потвърдено уважаването на молба за обезпечаване на бъдещ иск също не обосновават допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е прието, че обезпечителната нужда за молителя е налице, както е прието с обжалваното решение. В случая следва да се има предвид, че обезпечението на бъдещия иск е допуснато при условие на внесена гаранция, с което на ответника по молбата се обезпечават евентуално причинени вреди при неоснователност на предявения иск.
По третия въпрос допустимо ли е въззивният съд да приеме отстраняване на нередовност на молбата по чл.390 ГПК с въззивната жалба, при положение, че първоинстанционният съд е констатирал противоречиви фактически твърдения към извода за липсата на вероятна основателност на бъдещия иск не е обоснован селективния критерий противоречие със задължителна практика на ВКС определение № 826 по ч.т.дело № 3887/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С определението съставът на ВКС се е произнесъл по молба за обезпечение на предявен иск по нередовна искова молба, в която в нарушение на чл.127, ал.1 ГПК не е посочена цената на иска и изложение на всички факти , които обосновават претенцията, която нередовност възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск и съпътстващите я процесуални действия, каквото е искането за допускане на обезпечение на иска. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е случая. В молбата по чл.390 ГПК молителят е посочил цената на бъдещия иск и основанието, на което се претендира сумата. Във въззивната жалба въззивникът се е позовал на допуснато техническа грешка при изписване на осветителните тела, за които не може да се ползва доставения от ответника по молбата – частен жалбоподател баласт, при положение, че от последния не се оспорва доставката на посочените във фактурите видове баласт на „Ж Е Е..
По последния въпрос за правомощията на въззивния съд при проверка на съдебния акт на първоинстанционния съд за задължението му да се произнесе по съществото на молбата за обезпечение, касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, при положение, че по тълкуването и прилагането на чл.390 ГПК има установена съдебна практика, представена от касатора, както и не обосновава необходимостта кои от разпоредбите на гл.34 ГПК се нуждаят от тълкуване или промяна на създадена вече съдебна практика.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 906/17.04.2014 г, постановено по ч.гр.д.№ 1182/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: