О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
С., 10,07, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
Членове: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
След като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. № 1436/2014 г., приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Н. Д., [населено място], срещу определение № 198 от 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№4360/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС по гр.дело № 8129/2011г. С последното, постановено по реда на чл. 248 ГПК, се оставя без уважение молбата на Ц. Н. Д. за изменение на протоколно определение от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 8129/2011 г. на Софийски градски съд и присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Позовава се на критериите са селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Насрещната страна, [фирма], [населено място], не е представила писмено становище в рамките на законоустановения срок по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, жалбоподателят се позовава на приложното поле по т.1, т.2 и т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Счита, че за правилното решаване на спора е относим въпроса : следва ли при договор за правна помощ и договорено плащане на вноски по същия да се присъдят част от разноските, съобразно извършеното плащане. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с чл. 78 ГПК, както и с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС.
С определение №12707 от 4.07.2013г., постановено по гр.дело № 8129/2011г. е оставена без уважение молбата на Ц. Д. за изменение на определението от 20.03.2012г., в частта, с която съдът е отказал присъждане на разноски в размер на 720 лв. Съдът е приел, че в договора за правна помощ, приложен към ч.гр.дело № 2319/2012г. по описа на САС, размерът на уговореното възнаграждение е 1232 лв., платимо на три вноски първите две по 500 лв. и третата 232 лв., без да са представени доказателства, че ответникът е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. Договорът за правна помощ служи за разписка, при положение че в него е отразено, плащането на уговореното възнаграждение.
САС е потвърди определението на СГС. Съдът е приел, че по гр.дело № 8129/2011г. няма представен договор за правна помощ за упълномощаване на адв. М. да представлява Ц. Д. пред съда, поради което в качеството си на ответник по делото не може да претендира заплащането на възнаграждение. Що се касае до пълномощно № 147203, приложено към ч.гр.дело № 2319/2012г., то се отнася до процесуално представителство, то в него е уговорено , че се кае до процесуално представителство по ч.гр. дело пред въззивна инстанция. Доколкото страната е представила списък на разноските по гр.дело №8129/2011г., то при съблюдаването на разпоредбата на чл.80 от ГПК е от значение за евентуалното искане по чл.248 ГПК, но не обвързва съда с посочените в списъка разноски, след като не са съпроводени с доказателства.
Частният касотор не е формулирал въпрос по извода на въззивният съд, че по гр.дело 8129/2011г. ответникът не е представил договор за правна помощ за процесуално представителство на адв. М., поради което не му се дължат разноски.
Поставеният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, по делото, че не са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение.
За пълнота следва да се отбележи, че по формулирания от касатора правен въпрос има задължителна за съдилищата съдебна практика, каквото е ТР №6/2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В т.1 на ТР е дадено разяснение, че ГПК урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Представянето на списък на разноските е предпоставка за изменение на решението в частта за разноските. Въпроса за доказване на разноските е относим към основателността на искането за присъждането им – т.2 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.11 на ТР № 6 от 06.11.2013 г., страната, която претендира присъждане на разноски, трябва да направи искането си и да представи доказателства за заплащането им най-късно до приключването на устните състезания пред конкретната инстанция, в случая 20.03.2012г. Самият жалбоподател, в частна жалба с вх.№ 103299/20.09.2013 г., по която е образувано ч.т.д.№ 4360/2013 г. на Софийски апелативен съд, признава, че към датата на депозиране на отговора на исковата молба – 11.08.2011 г., разноски не са били платени, поради което не е било възможно в пълномощно № 147203 да бъде отразено плащане на отделните вноски, т.е. договорът е доказателство за договорено адвокатско възнаграждение, но няма характер на разписка за платено възнаграждение.
Противоречивото прилагане на чл.78 и чл.80 ГПК от съдилищата е преодоляно с ТР, поради което и с оглед на липсата на аргументи по допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на разясненията в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ГПК, няма основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение на САС до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 198 от 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 4360/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.