3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С., 11,07, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
Членове: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
След като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.дело № 1844/2014г.,
приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. Н. срещу определение № 956 от 25.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 532/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което се отменят две определения по гр.д.№ 12830/2013 г. на Софийски градски съд:
– определение от 08.10.2013 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.1 ЗЗД за сумата от 346 886,46 евро, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на С. Н., като вместо това се оставя без уважение искането на [фирма] за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, както и
– определение от 15.10.2013 г., с което е отхвърлена молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на предявения иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.1 ЗЗД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на С. Н., като вместо това се допуска обезпечение на иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.1 ЗЗД за сумата от 346 886,46 евро, чрез налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на С. Н., до общия размер на исковата претенция.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] е подал писмено становище, съгласно чл. 276, ал.1 ГПК, в което се заявява искане да не се допуска определението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че частната касационна жалба е недопустима.
Съгласно чл. 396, ал.2, изр. 3 ГПК съдебният акт на въззивния съд, постановен в обезпечителното производство, подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, само в случай, че обезпечението е допуснато за първи път във въззивното производство. Извън тази законовоустановена хипотеза, обезпечителното производство е двуинстанционно и с постановяване на въззивния съдебен акт инстанционният контрол е изчерпан.
В конкретния казус първоинстанционният съд допуска обезпечение на иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.1 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, а въззивният съд единствено изменя обезпечителната мярка, като я променя с налагане на запор върху вземанията по банкови сметки. Хипотезата, в която въззивният съд изменя наложената обезпечителна мярка не променя двуинстанционния характер на обезпечителното производство, тъй като преценката за основателността на искането за допускане на обезпечение по чл. 390 ГПК е направена с постановяването на първоинстанционното определение. В случая намират приложение разрешенията на ТР № от 21.07.2010 г. по тълк. дело №1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно което определението за допускане на обезпечение има несамостоятелен и привременен характер и подлежи на двуинстанционен контрол. В този смисъл е определение № 864 от 11.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4421/2013 г., II т. о., на ТК на ВКС.
Частната касационна жалба е недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на С. Р. Н. срещу определение № 956 от 25.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 532/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.