О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София 14.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2447 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в Република П., представлявано от адв. С. С. – САК, срещу определение №169 от 20.01.2015г. по ч.гр.дело №4858/2014г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят формулира три процесуалноправни въпроса при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], поддържа становище за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
К. К. – синдик на [фирма] в н. заявява становище за основателност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая с обжалваното определение е потвърдено определение на Благоевградския окръжен съд, с което е прекратено производството по т.дело № 435/2013г., образувано по иск на частния касатор. Мотивите за прекратяване на производството по делото са неизпълнение на указания на съда за представянето на посочените в определението документи – удостоверение за актуално състояние на търговското дружество ищец с апостил и превод на български, както и пълномощно за да се извърши проверка дали упълномощителите владеят български език, респ. такова което да е с превод от испански или друг език, който представляващите дружеството владеят.
САС е счел за правилно само указанието отнасящо се до представяне на документ за актуално състояние на дружеството, за да се извърши проверка относно правосубектността на търговското дружество и дали лицата, подписали пълномощното на адв. С. са овластени да го представляват. Тъй като даденото указание не е изпълнено и след удължаване на срока за представянето на документа, САС е приел за правилно определението на окръжния съд за прекратяване на производството по делото. За неоснователен е преценен доводът на ищеца – въззивник, че на основание чл.101 ГПК съдът е трябвало да даде възможност на ищеца да потвърди извършените без представителна власт действия от адв. С., по съображения, че представяното на удостоверение за актуално състояние е от значение за правосубектността на дружеството и удостоверяване на представителната власт на лицата упълномощили адв. С.. Доколкото правото на иск е упражнено от кредитор на дружеството в несъстоятелност, съдът е отхвърлил като неоснователен доводът, че неправилно производството е прекратено и по отношение на синдика, конституиран в производството на осн. чл.649, ал.3 ТЗ.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът поставя процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика/ допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ : „Разполага ли съдът с правомощието да прекрати висящо пред него исково дело, поради неизпълнение на дадени от съда указания към ищеца, ако тези указания не са били достатъчно пълни, ясни и точни и в съобщението до ищеца не са посочени ясно последиците от неизпълнение на указанията, а именно връщане на исковата молба и прекратяване на исковото дело?”
Във въззивната жалба касаторът не се е позовал на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение относно пълнотата и яснотата на указанията за представяне на документи и последиците от неизпълнението им, поради което въззивният съд не се е произнесъл по такова оплакване. След като въззивната инстанция не се е произнесла по поставения въпрос същият не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на делото. Съгласно постановките на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС в т.1 материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правна вола на съда, обективирана в съдебния акт на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда посоченото допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед мотивите на въззивния съд вторият въпрос „ В случай, че исковата молба е подписана от лице, което няма представителна власт, следва ли съдът, преди да прекрати производството по делото, да даде възможност на ищеца да потвърди порочно извършеното процесуално действие, а именно предявяване на иска” не е релевантен за спора , поради което не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният трети въпрос: „За да бъде прекратено исковото производство поради нередовност на исковата молба и неизпълнение на указанията на съда, следва ли на ищеца да бъде съобщено, че исковата молба се оставя без движение, респ. че делото ще бъде прекратено, ако порочното действие не бъде поправено в предоставения от съда срок?” е поставяне на втория въпрос с друга формулировка. Извод, че пълномощното е подписан от лице без представителна власт от съда не е направен. За въззивния съд представеното с исковата молба пълномощно, при липса на оспорване на истинността му, съставлява писмено изявление на подписалите го лица, волеизявлението в документа се счита направено от тях и поражда съответните правни последици. След като за съда пълномощното удостоверява представителната власт на адв. С., не е имало основание да се връчва съобщение до органите на търговското дружество – ищец по делото. Съгласно чл.39, ал.1 ГПК когато страната има пълномощник по делото, съобщението се връчва на пълномощника. По поставените въпроси касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК тъй като определенията, на които се позовава са постановени при други факти. Така в определение №250 по ч.гр.дело № 161/2009г. и определение №463 по ч.гр.дело №407/2010г. съставите на ВКС, ГК са приели, че на страната е следвало да бъде дадено указание за отстраняване на извършеното от лице без представителна власт процесуално действие / подаване на жалба/ при доказана липса на представителна власт. В първия случай съдът се е позовал на липсата на представителна власт на основание чл.32 ГПК, а по второто дело – страната е сезирала съда, че пълномощното на адвоката не е подписано от нея. В определение от 30.03.2011г. по ч.гр.дело №95/2011г. на ВКС, ГК е прието, че е следвало да се даде възможност на страната да потвърди извършеното действие – подаване на частна жалба, поради това, че е подадена от упълномощен представител, без да е удостоверено, че има юридическо образование. Определение №120 по ч.т.дело №854/2010г. не установява допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото в него не е разгледан въпрос за отстраняване не констатирани нередовности на искова молба, подадена от пълномощник на ищеца.
В заключение касаторът не обосновава селективния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По искането за присъждане на възнаграждение от [фирма]:
Искането е основателно. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., определено съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №169/20.01.2015 г, постановено по ч.гр.д. № 4858/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в Република П., да заплати на [фирма] – [населено място] разноски 200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: