О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София 18.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3600 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. , със седалище и адрес на управление в [населено място], Р. федерация срещу определение № 494 от 2.10.2014г. по ч.гр.дело №901/2014г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия с молба да бъде отменено като неправилно. В частната жалба се прави довод за допустимост на частната жалба, аргументиран с произнасянето от ДСИ по съществен процесуален въпрос, касаещ имуществения интерес на взискателя, с оглед на неговия статут и международния договор, който урежда този статут. Позовава се на различна практика / САС и ВтОС/ във връзка с освобождаване на взискателя от заплащане на ДТ за изпълнителното производство. Позовава се на т.12 и т.13 на ТР № 6/2013г. за процедурата за обжалване на отказа от освобождаване от ДТ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащи право на такава, но същата е процесуално недопустима.
Предмет на обжалване е определение на Великотърновския окръжен съд, с което потвърдено постановление на държавния съдебен изпълнител от 8.07.2014г. по изп.дело № 111/2014г. С постановлението ДСИ е разпоредил на взискателя да внесе ДТ, което на практика означава отказ на молбата на жалбоподателя да бъде освободен от заплащане на ДТ за образуваното изпълнително дело. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.5”с” ЗДТ не може да бъде свързана със Споразумението за основаване на М. , ДВ бр. 8/28.01.2014г. Съдът е приел също, че както ЗДТ, така и чл.5, ал.4 от Конституцията имат предвид хипотези на международни договори – закони и само те могат да дерогират вътрешното законодателство. Жалбоподателят има статут на частноправен субект и в това му качество не може да бъде дерогирано вътрешното законодателство. Нормата на чл.15, т.2 от Споразумението е относима към държавите – страни по споразумението да изменят вътрешното си законодателство банката да не дължи държавни и местни данъци и такси, в каквато насока законодателството на Република България не е променено.
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово от държавния съдебен изпълнител – чл. 73, ал. 3 ГПК, респ. от частния съдебен изпълнител – чл. 80 ЗЧСИ. Предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни и не подлежат на обжалване на това основание. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси е предвидено с разпоредбата на чл. 446, ал.1, т.6 ГПК. Определението за прекратяване на производството по делото ще подлежи контрол от окръжният съд, съгласно дадените в ТР 3/2005г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Производството пред окръжния съд се развива като едноинстанционно, когато се произнася по съществото на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а когато тя бъде оставена без разглеждане делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв. От това следва, че след като определението за прекратяване на изпълнителното производство няма да подлежи на касационен контрол, то и определението на окръжният съд, с което се е произнесъл по частната жалба срещу разпореждането на съдебния изпълнител, няма да подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 ГПК.
Неоснователно е позоваването на т.12 и т.13ТР на 6/2013г. но ОСГТК на ВКС, доколкото е по приложението на процесуална разпоредба, неотносима към конкретния случай.
По изложените съображения частната касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. със седалище и адрес на управление [населено място], Р. федерация срещу определение №494 от 2.10.2014г., постановено по ч.гр.дело № 901/2014г.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: