О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. София, 21.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 1826 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. /Н./ срещу решение № 17 от 09.03.2016г. по в.т.д. № 8/2016г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено изцяло решение № 348 от 26.10.2015г. по т.д. № 126/2015г. на Окръжен съд Бургас. С последното е отхвърлена молбата на Н., [населено място], за откриване производство по несъстоятелност на сдружение с нестопанска цел „Ц.“, [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, сдружение с нестопанска цел „Ц.“, не представя отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице вземанията, на които Н. основава молбата си по чл. 625 ТЗ. В искането си за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на С. „Ц.“, Н. се позовава на съставен от нея на основание чл.3, ал.8 ЗНАП акт за установяване на частно държавно вземане № 53/26.09.2014г. спрямо ответника – връщане на суми, предоставени по договор за безвъзмездна финансова помощ – външни дейности на ЕО, ведно с наказателни лихви върху тях за периода от изтичане на 30-дневния срок, даден с поканата, както и на писмо от 18.03.2010г., с което се иска възстановяване на преведена по проекта сума в размер на общо 27 426.29 лв., поради неизпълнение на договора за безвъзмездна помощ от 30.11.2007г. Въззивният съд е приел, че актът за установяване на частни държавни вземания има доказателствена сила в производството по чл. 418 ГПК, но не и в общото исково производство, в това число и производството по чл. 625 ТЗ, поради което не установява с противопоставима на ответника доказателствена сила основанието и размера на частното вземане, за което е издаден. Според решаващия състав, сдружението е ангажирало доказателства, че е представило своевременно финалния си финансов отчет, за което е налице и потвърждение от възложителя в писмо от 19.05.2010г., неоспорено от Н., [населено място]. Последното изхожда от екипа та техническа помощ „К. .” Г. – А. и съдържа потвърждение, че финалният доклад изпратен от ответника е бил надлежно получен в офиса на службата, натоварена с проверката та тези документи и то именно от възложителя., като дори е поискана допълнителна информация за някои от направените при изпълнението на проекта разходи. Въззивната инстанция се е позовала на правата на външните одитори, предвидени в Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. По делото е представен и одит на финалния доклад във връзка с отчета на сдружението, изготвен от одитора [фирма] на 26.11.2008г. и представен в рамките на договорения по проекта срок, както и сборник с докладите от заключителната конференция и съобщения за отразяването й в медиите. Въз основа на тези доказателства и двете съдебни инстанции са приели, че твърдяното от Н. нарушение на договора от страна на С. „Център за морска история, археология и екология“ не е налице, поради което за възложителя по договора за безвъзмездна финансова помощ не е възникнало правото едностранно да развали същия и да иска връщане на авансово заплатената сума и лихви за забава. Въз основа на така изложените съображения, молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена, поради липса на вземането, от което молителят извежда активната си легитимация.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Приемайки, че направеното от Н. искане по чл. 183 от ГПК насрещната страна да представи оригинала на писмо от 19.05.2010 година е просрочено, второинстанционният съд е ограничил правото на защита на въззивника и е достиганл до неправилния извод, че от страна на сдружение „Ц.“ е представен финален отчет пред възложителя по договора за безвъзмездна финансова помощ, с което е изпълнено задължението му по чл. 2.1 във вр. чл. 2.3 от общите условия- твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 174 от 07.10.2013 г. по гр. д № 1992/2013 г. на ВКС, I ГО. /2/ Непосредствената цел на въззивното производство по ГПК е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да реши спора по същество. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Твърди се, че второинстанционният съд не е взел предвид възражението, че ответникът не е представил каквито и да е доказателства, че „К. ” Г. – А. е отговорно за проверката на окончателния доклад на бенефициента, с което е нарушено и правилото на чл.154 ГПК, като въпросът е решен в противоречие с решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009г. на ВКС I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. /3/ При формиране на изводите си досежно спорния предмет на делото второинстанционният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивната инстанция да обсъди както всички доказателства по делото, така и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В противоречие с константната практика на ВКС Апелативен съд – [населено място] напълно е игнорирал релевираните от Н. доводи относно допуснатото от страна на Окръжен съд – Бургас нарушение на основополагащия правен принцип за равенство на страните (чл. 9 ГПК), гарантиращ еднаквите процесуални права, с които всяка страна би трябвало да разполага, за да защити в гражданския процес материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема.- твърди се, че въпросът е решен в противоречие с Постановление № 7/1965 г., Пленум на Върховния съд и тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, Налице е и отклонение от задължителната практика на ВКС -Решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС II ТО, Решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 на ВКС, Решение № 215 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г. ВКС, I ГО, Решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 1398/2015г. ВКС II ГО, Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, I ГО, Решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д. № 323/2008 г. на ВКС, I ТО, Решение № 66/05.07.2012 г. по т.д. №376/2011 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 93 от 06.07.2010г. по т.д. № 808/2009 г. на I т.о. на ВКС, относно практиката по приложението на чл.235, ал.2 ГПК
Настоящият състав намира, че по отношение на първия въпрос за приложението на чл.183 ГПК е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но липсва посоченият допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираната практика по чл.290 ГПК на ВКС разглежда хипотеза на направено искане по чл.183 ГПК в първата инстанция, докато в настоящия случай искането по чл.183 ГПК е направено от жалбоподателя едва пред въззивната инстанция в първото съдебно заседание, а не с депозирането на въззивната жалба., поради което става въпрос за приложение и на разпоредбата на чл.266 ГПК, във връзка с която не е поставен от касатора въпрос.
От друга страна, обуславящи изхода на спора са процесуалноправните въпроси за задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, които въпроси са разрешени от апелативния съд в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Въззивната инстанция не е обсъдила част от възраженията на касатора-молител – като липсата на доказателства, че „К. ” Г. – А. е натоварено с проверката на окончателния доклад на бенефициента, което обстоятелство е от съществено значение за крайния извод на съда, че окончателният доклад, изпратен на посоченото дружество, е представен от ответника в предвидения в договора за безвъзмездна финансова помощ срок. Игнорирани са доводи за допуснато процесуално нарушение на принципа за равенство на страните.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по конкретизирания и обобщен от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправен въпрос за задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 09.03.2016г. по в.т.д. № 8/2016г. на Апелативен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора, Н., в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.