О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. София, 16.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 1950 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. К. Б., И. К. Б., Ф. К. и А. К. срещу решение № 889 от 03.05.2016г. по т.д. № 1986/2015г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено решение № 1248 от 05.08.2014г. по т.д. № 772/2013г. на Софийски градски съд, в частта относно предявените от касатора против длъжника, [фирма], положителни установителни искове по реда на чл.694 ТЗ за съществуване на вземания за неустойки от 21 860 евро и 49876 евро, като делото е върнато за ново разглеждане на СГС.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че възразилото срещу приетото от синдика вземане на ищците дружество не би могло да бъде конституирано като необходима страна, тъй като с влязло в сила на 28.02.2015г. решение от 26.11.2014г. на СГС по гр.д. № 703/ 2013г. е признато за установено по реда на чл.694 ТЗ, че [фирма] няма вземания към [фирма]. Касаторите поддържат, че пасивно легитимиран по положителните установителни исковете по чл.694 ТЗ е единствено длъжникът по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът, [фирма], не представя отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ответника [фирма] /с открито производство по несъстоятелност/ ищците са предявили по реда на чл.694 ТЗ положителни установителни искове, относно: /1/ вземане за неустойка в размер на 49 896 евро за забавено изпълнение на задължението за предаване на продавания имот по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.03.2006г., включено от синдика в списъка на неприетите вземания, като възражение на ищците срещу неприемането му не е уважено от съда по несъстоятелността; /2/ вземане за 21860 евро, представляващо уговорена в допълнителното споразумение към същия предварителен договор неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника за снабдяване на сградата, в която се намира продаваният имот, с разрешение за ползване, което вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания, но въз основа на възражение от друг кредитор на несъстоятелността- [фирма], вземането е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.2 ТЗ Въззивният съд е стигнал до извода, че надлежни ответници по предявения иск по чл. 694 ТЗ са длъжникът, [фирма], като страна по материалното правоотношение, и [фирма], като кредитор оспорил претендираното от ищците вземане, и то в условията на задължително другарство. Приел, че е недопустимо спорът относно съществуването на материалното вземане да бъде разгледан само с участието на неоспорилия вземането длъжник, но без участието повдигналия спора кредитор, с оглед на което е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната му част и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане.
Според касаторите, въпросът относно пасивната легитимация по предявен положителния установителен иск по чл.694 ТЗ от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания по възражение на друг кредитор, е обуславящ изхода на спора и по отношение на него е налице противоречива съдебна практика, формирана с решение № 28/26.05.2015г. по т.д. № 4569/2013г. на ВКС, II ТО и решение № 155/13.10.2011г. по т.д. № 652/2010г. на ВКС, II ТО.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставения от касаторите въпрос е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Същевременно, липсва основание по чл.292 ГПК за спиране на производството по делото и сезиране на ТК на ВКС с искане за приемане на тълкувателно решение по въпроса, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./ на чл.694 ТЗ, което обуславя друго разрешение на поставения въпрос, съобразно новото правило на чл.694, ал.4, изр.2-ро ТЗ и постановеното по реда на чл.290 ГПК във връзка с приложението на новата разпоредба на чл.694, ал.4 ТЗ решение № 252/ 11.04.2017г., т.д. № 2822/ 2015г., II ТО на ВКС, в несъответствие с което е въззивното решение.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса за пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл.694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./.
Държавната такса не подлежи на предварително внасяне, съгласно чл.694, ал.7, изр. 2-ро ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 889 от 03.05.2016г. по в.т.д. № 1986/2015г. на Апелативен съд – София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, като [фирма]- чрез органния си представител, а не чрез синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.