О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
[населено място], 17.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 2572/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 859 от 27.04.2015г. по т. д. н. № 4320/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 881 от 11.06.2014г. по т. д. № 1461/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е обявена свръхзадължеността на [фирма] и е потвърдено решението в частта за определяне на 30.09.2013г за начална дата на неплатежоспособността.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което [фирма] да бъде обявено в несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост, да бъде определена нова дата на неплатежоспособността – 12.09.2010г. и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Поддържа се, че дори свръхзадължеността да не е наведена като основание от молителя и присъединените кредитори, съдът следи служебно за нея.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а в случай, че бъде допуснато, моли решението на Софийски апелативен съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и [фирма] да бъде обявено в несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост, като бъде определена нова начална дата на неплатежоспособността – 12.09.2010г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е счел, че произнасянето по незаявено от страните в спора искане за обявяване на свръхзадълженост, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя недопустимост на съдебния акт. Въззивният съд излага общи съображения, че за състоянието на неплатежоспособност не е достатъчно длъжникът да има изискуемо задължение към кредитор, което не плаща, а трябва да не е в състояние да изпълни – невъзможността за плащане трябва да е обективна, а не да зависи от субективната преценка на длъжника. Ирелевантен за определяне на началната дата на това обективно състояние е денят, в който дадено задължение към кредитора е станало изискуемо. Спирането на плащанията също не представлява самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът е сметнал, че за определянето на началната дата на неплатежоспособността не е меродавна нито датата на първото спиране на плащанията, нито датата на последното погасяване на задълженията на длъжника, а следва да се има предвид обстоятелството доколко състоянието представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Същевременно при излагане на конкретните съображения при определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът само е констатирал, че на 12.09.2010г. е станала предсрочно изискуемо задължение по договора за банков кредит № 70/ 13.05.2008г. в размер на 44 726 898,36 лева без да се изложат мотиви, как това се отразява на общото икономическо състояние на дружеството към посочената дата. Взето е предвид само едно от приетите заключения на счетоводните експертизи като е възпроизведено буквално съдържанието му: декапитализация на дружеството /собственият капитал, съответно показателите на финансова автономност и задлъжнялост са отрицателна величина/; краткотрайните активи възлизат на 103 941 000 лева / намалели спрямо 2012г. с 1 262 000 лева/, като основен дял в текущите активи е на текущите финансови активи- 88 324 000 лева и вземания от 15 544 000 лева и дружеството не е разполагало с достатъчно парични средства; преобладаващите задължения на дружеството били краткосрочни – 95 815 000 лева / 68,3% от пасива/; за периода от 01.01.2013г. до 30.09.2013г. няма движение по банковите сметки и сметка каса- т.е. няма плащания; общият размер на задълженията към 30.09.2013г. е в размер на 142 906 000 лева, Д. са 73 000 лева; активите на дружеството не са достатъчни за плащане на всички ликвидни и изискуеми задължения към кредиторите, като не доститали 2 717 000 лева за изплащане на всички задължения; общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи е достатъчна за покриване на текущите задължения. Единственият конкретен извод на съда във връзка с определянето на началната дата на неплатежоспособност е, че „съвкупната преценка на данните” в посоченото заключение сочи, че „датата 30.09.2013г. следва да бъде приета като деня, в който е настъпила обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, която невъзможност представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение”. Посочено е, че коефициентът на обща ликвидност не следва да се абсолютизира и следва да се преценява „в общата съвкупност на доказателствата, вкл. и в съпоставка с останалите икономически показатели, които имат отношение към неплатежоспособността”.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поставя следните правни въпроси които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: /1/ При определяне на началната дата на неплатежоспособност трябва ли съдът да извърши анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, да вземе предвид всичките му задължения и това от кой момент той е в невъзможност да плаща задълженията си поради цялостното си финансово състояние и това да се извърши въз основа на всички събрани по делото доказателства? Касаторът сочи, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с решение № 90/20.07.2012г. на ВКС и решение № 115/25.06.2010г. на ВКС; /2/ Правилно ли е решаващият съд да възприеме единствено една от изслушаните до делото експертизи и да изгради решаващите си изводи само въз основа на нея, без да посочи защо не взема предвид останалите доказателства? По втория поставен въпрос, според касатора, съдът се е произнесъл в противоречие със следните решения на ВКС: решение № 38/29.03.2011 г., решение № 24/28.01.2010г., решение № 68/22.02.2012г.; /3/ Допустимо ли е съдът да не изложи мотиви към извода си защо към определена дата приема, че цялостното икономическо състояние на длъжника е такова, което го характеризира като неплатежоспособен? В подкрепа на този въпрос се сочи решение № 13/23.06.2015г. на ВКС.
Настоящият състав намира, че първият поставен въпрос относно определянето на началната дата на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства е включен в предмета на делото, образувано по молба по чл.625 ТЗ, и е обусловило изхода на спора, като даденото разрешение от апелативния съд не съответства, както на цитираната от касатора задължителна практика по чл290 ГПК на ВКС, така и на служебно известна на съда такава- решение № 33 / 07.09.2010г. по т.д. № 915 / 2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90 / 20.07.2012г. по т.д. № 1152 / 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 44 / 04.07.2012г. по т.д. № 983/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 / 10.01.2014г. по т.д. № 1453/ 2013г. на ВКС, II ТО решение № 80 / 08.10.2015г., т.д. № 1565/2014г., I ТО и други. В посочената практика е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност / задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи. Въззивният съд е взел предвид само едно от заключенията на множеството приети счетоводни експертизи, без да изследва твърдяното рязко влошаването на икономическото състояние на търговеца при падежиране на значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, като не е извършил преценка, дали това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели.
С оглед горното, касационното обжалване на въззивното решение в частта относно определяне на началната дата на неплатежоспособност следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по значимия за изхода на спора правен въпрос: „Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?”.
По отношение на въззивното решение в частта, в която е обезсилено решението на Софийски градски съд за обявяване на свръхзадължеността на [фирма], няма основание за допускане на касационния контрол. Не само няма формулиран въпрос, относим към тази част от произнасянето на въззивния съд, но в посочената част въззивният акт е в пълно съответствие с трайната практика на ВКС, че при произнасянето на съда относно основанията за откриване на производство по несъстоятелност се прилага принципът на диспозитивното начало.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 859 от 27.04.2015г. по т. д. н. № 4320/2014 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 881 от 11.06.2014г. по т. д. № 1461/2013г. на Софийски градски съд относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма] – 30.09.2013г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 859 от 27.04.2015г. по т. д. н. № 4320/2014 г. на Апелативен съд – София в частта, в която е обезсилено решение № 881 от 11.06.2014г. по т. д. № 1461/2013г. на Софийски градски съд в частта за обявена свръхзадължеността на [фирма].
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.