О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
[населено място], 17.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 4583/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. К. от [населено място] и С. Я. Т. от [населено място], чрез адв. Л. К. АК [населено място] срещу решение № 326 от 11.07.2013г., постановено по в.гр.дело № 1067/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 774/21.09.2011г., постановено по гр.дело № 5844/2010г. на Пазарджишкия районен съд. Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Допускането на касационно обжалвано обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] – [населено място], чрез адв. М. Г. САК, излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не се прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение което подлежи на касационно обжалване.
Ищецът ЗД [фирма] е предявил установителен иск по чл.422 ГПК, за установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, Т.9 ГПК за солидарното осъждане на Б. П. К. – издател на два броя записи на заповед на 27.08.2008г. / с падеж 27.08.2009г. първия и 27.02.2010г. втория/, авалирани от С. Я. Т.. Поемател на записите на заповед е [фирма] – [населено място]. Със записите на заповед е обезпечено вземането на дружеството по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство от 27.08.2008г., сключен между [фирма] – лизингодател и Б. П. К. – лизингополучател. По застрахователен договор финансов риск „застраховане на финансови загуби” ищецът е заплатил на лизингодателя сумата от 128 941.25 лв. на 8.06.2009г., представляваща неизплатената част от главницата и по този начин се е суброгирал в правата на кредитора по договора за финансов лизинг. Записите на заповед с джиро са прехвърлени на застрахователното дружество на 16.06.2009г.
Въззивният съд е приел, че е установена връзката между каузалната сделка и записите на заповед. Всеки един от ЗЗ е издаден за по шест лизингови вноски. Доказана е действителността на записите на заповед и плащането по щетата. Доказано е, че по каузалното правоотношение е погасена само първата вноска от лизингополучателя, а записите на заповед са издадени за следващите лизингови вноски, като всеки един от тях включва шест вноски, всяка по 1723.17 евро. Отговорността на ответницата С. Т. произтича от авала на записа на заповед, като без значение е да ли е сключела и договор за поръчителство, с оглед спецификата на предявения иск за установяване на задължение по ЗЗ, но не и по договор за поръчителство.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
От формулираните въпроси касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос: Може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства. По така формулирания въпрос касаторите обосновават допълнителен критерий противоречие с решение №24 от 28.01.2010г., постановено по гр.дело №4744/2008г. на ВКС, ГК по реда на чл.290 ГПК. При формулиране на въпроса касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото и доводите им за връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя на лизингодателя, за произтичащото от това прекратяване на договора за лизинг и дължат ли се лизинговите вноски, чиито падеж е настъпил след връщане на вещта. Не е обсъдено заключението на в.л., че лизинговия автомобил е бил продаден на трето лице Емил С. на 16.06.2009г. от лизингодателя.
Касаторите ще следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 404.42 лв., в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от горното Върхавният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №326 от 11.07.2013г., постановено по в.гр.дело №1067/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд, гр.колегия, ІІ въззивен състав.
Да се изпрати съобщение на касаторите да представят платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 404.42 лв., като им се съобщи, че при неизпълнение на определението, производството ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: