О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София, 08.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2402 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 627 / 03.10.2016г. по в.ч.т.д. № 667/2015г. на Апелативен съд Варна, с което се отказва да бъде възстановен срока на С. Г. С. за внасяне на държавна такса от 15 лева за касационно обжалване на определение № 187/ 17.03.2016г. на Апелативен съд Варна по в.ч.т.д. № 667/2015г. и се оставя без уважение искането на С. Г. С. за освобождаването й от заплащане на държавна такса от 15 лева за касационно обжалване на определение № 187/ 17.03.2016г. на Апелативен съд Варна по в.ч.т.д. № 667/2015г.
Частната жалбоподателка е подала бланкетна частна жалба, в която се иска отмяна на определението като нищожно, недопустимо и неправилно /нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост/. Единственото конкретно оплакване в частната жалба е, че „не може един съдия да се пада винаги” по делата на жалбоподателката „и това да е случайно”. Именно въз основа на това се твърди, че „актът е, или нищожен като тенденционен и в груб разрез с морала, или недопустим”.
Ответникът по жалбата, [фирма] моли същата да се остави без уважение като неоснователна и бланкетна – не е посочен конкретен порок, от който се извежда нищожността, недопустимостта и неправилността на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Единственото оплакване в частната жалба се състои в изразеното от жалбоподателката съмнение относно случайното разпределение на делата, по които тя е страна. Съгласно чл.9 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, разпределението на делата в съдилищата се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им в рамките на колегиите или отделенията, като в конкретния случай липсват доказателства този принцип да е нарушен. От цитираната разпоредба следва, че при спазване на принципа на случайното разпределение, един и същ съдия може да участва в разглеждането на дела, по които страна е едно и също лице и това не е основание за отвод на съдията.
Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и предвид липсата на единственото твърдяното нарушение – на чл.9 ЗСВ, следва да бъде потвърдено като правилно.
На основание чл.77 ГПК частната жалбаподателка следва да бъде осъдена да заплати държавната такса от 15 лева по настоящата частна жалба, която не е предварително събрана от апелативния съд, по съображения изложени в разпореждането му от 27.10.2016г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 627 / 03.10.2016г. по в.ч.т.д. № 667/2015г. на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лева по настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.